Обектът Ламанай е един от най-старите непрекъснато обитавани обекти на маите в Белиз - от около 1500 г. пр.н.е., когато на обекта се отглежда царевица, до 1680 г. Името "Lamanai" означава потопено насекомо. През 1978 г. обаче археолозите разбират, че францисканските монаси са изопачили името от "Lam'an/ayin" на "Lamanai" и че добавянето на правилния суфикс "ayin" е променило значението на името на потопен крокодил - извод, който се подкрепя от големия брой изображения на крокодили, открити в Ламанай, включително фигурки, керамични украшения и украса за глава на 13-метрова варовикова маска, намерена върху храмова платформа от VI в. Ламанай, разположен на 950 ара (ядрото на обекта е около 12 кв. км), е един от най-големите церемониални обекти на маите в Белиз, включващ повече от 100 второстепенни структури, игрище за топка и около 12 големи сгради, сред които най-вече Храмът на маската, за който се смята, че е на олмекския бог или Кинич Ахау, бога на слънцето на маите, Храмът на ягуарските маски и Високият храм (така наречен заради височината си).
Планировката на Ламанай е доста по-различна от тази на повечето други обекти на маите в Белиз, които обикновено са организирани на площади около церемониална структура. В Ламанай обаче повечето церемониални сгради са построени по западния бряг на Нова река и лагуната Нова река, а жилищните постройки са на север, запад и юг. Само около 5 % от обекта е проучен и голяма част от него остава затрупана или покрита с джунгла и храсти.
