Плутарх изказва хипотезата, че трюфелът се е появил от комбинираното действие на вода, топлина и мълния. Подобни теории са били споделяни или оспорвани от Плиний, Марциал, Ювенал и Гален и са подклаждали дискусии и спорове между привържениците на различните мисловни течения.Първият трактат, посветен единствено на трюфелите, "Opusculum de tuberibus" от 1564 г., е написан от умбрийския лекар Алфонсо Чикарели.Трюфелите са хипогенни гъби, тъй като целият им жизнен цикъл протича под земята. Ботанически погледнато, те са част от рода Tuber, но нямат нищо общо с картофите и други подобни; вместо това са близки роднини на порчините и пратовете, въпреки че имат кълбовиден вид и много различна вътрешна структура.От Апиций до Ювенал, от Дела Порта до Кавалканти, историята на гастрономията е пълна с цитати и рецепти, основани на ценните гъби. Първото писмено свидетелство за приготвяне на трюфели е на Апиций, който препоръчва те да се съхраняват затворени в буркани на хладно място, нарязани на тънки филийки, подредени на редуващи се слоеве със сухи стърготини. Апиций предлага да се варят в тенджера със сос от вино, масло и мед или да се варят и да се поднасят със сос от черен пипер, кориандър, ружа, мед и масло.В представите на гурманите, които обичат трюфелите, предпочитаните области са Пиемонт със столицата на трюфелите Алба, Марке с Акуаланя, Тоскана със Сан Миниато и Умбрия с Норча.Ако това е вярно, а то със сигурност е вярно, то също толкова вярно е, че отлични трюфели, които са в изобилие, се намират и в два центъра в Кампания: Bagnoli Irpino и Ceppaloni.До миналото лято Bagnoli Irpino беше единственият град за трюфели в Кампания. От октомври миналата година Чепалони (Bn), в региона Саннио, също е част от Националната асоциация на градовете с трюфели.Чепалони, с малко над 3 000 жители, е разположен на върха на хълм в плодородната долина Сабато, заобиколен от дъбови и борови гори. Плътност на скандинавско ниво.Със своя замък, в който са гостували папи, крале и императори, Чепалони е бил гранична зона първо между папството и империята, а след това между Анжуйците и Арагонците.Тук белият трюфел се среща в изобилие, особено през есента.Белият трюфел от Чепалони излиза от анонимност, престава да се смята за стока, която се движи по далечни маршрути (и може би по време на нощни пътувания придобива по-благороден произход), и е на път да се превърне в определящ елемент на тази ивица от Санио.
