Лудовика Албертони, францисканска терциарка, живяла в Рим от 1474 до 1533 г., е обявена за блажена през 1671 г., а семейство Алтиери решава да ѝ посвети олтар в параклиса си в Сан Франческо а Рипа през същата година. Блажената живее религиозния си живот и на базата на преживяванията от мистични видения - измерение на трансцендентността, което е преоценено и насърчавано от Римската църква през XVII в. Бернини изобразява блажената в момента на смъртта, превръщайки този драматичен момент и в момент на екстаз, т.е. на мистично единение с божественото.
