В сутрешната мъгла белите куполи стават ефирни. Изгревът и залезът се плъзгат върху мрамори, които стават копринени. Червено, лилаво, златно. След това идва тъмнината, когато пълната луна се отразява във водата на басейните, а Тадж Махал изглежда като леден замък, сред млечните акценти на нощта. Марк Твен го сравнява с мраморен балон, който се издига към небето. Индийският поет Тагор вместо това го описва като сълза на бузата на вечността. Истината е, че никога няма да бъдете разочаровани пред най-известния паметник на Индия, направен от Шах Джахан като мавзолей за неговата очарователна съпруга Мумтаз Махал, която почина през 1631 г.
