Доскоро се смяташе, че ръкописът на Сана е най-старият от съществуващите фрагменти от Корана. Ръкописът е открит за първи път през 1972 г.по време на реконструкцията на Голямата джамия Сана в Йемен. Строителите откриха голям скривалище с Корана и не-Корана ръкописи и пергаменти, които бяха слабо запазени и силно повредени.
Ръкописът е идентифициран като част от Корана през 1981 г.и оттогава йеменският отдел за антики – с помощта на чуждестранни университети – работи за възстановяването на фрагментите. Той е датиран от радиовъглерод между 632 и 671 г.сл. Хр., а долният код е датиран с 99% точност до 671 г. сл. Хр.