Когато е създадено изкуственото езеро, водите заливат малко село и се налага всички жители да бъдат евакуирани. За производството на електроенергия от водноелектрически централи е решено да се използват езерата Резия ди Курон и Сан Валентино ала Мута. Създаването на голяма дига обединява първите две предишни езера и потопява селата Курон и части от Резия, както и бившите села Арлунг, Пиц, Горф и Стокерхофе. Жителите на тези села са принудени да напуснат домовете и земята си. През лятото на 1950 г. проектът е завършен, сградите са разрушени и окончателно потопени във водата. Спасена е само романската кула на църквата, датираща от XIV в., тъй като е под закрила на паметника.В зависимост от нивото на водата, горната част на камбанарията се вижда и днес. Събитието е забулено в много легенди, но това не е единствената причина, поради която езерото е популярна дестинация за пътувания и екскурзии.Легендата разказва, че в определени дни камбаните на камбанарията все още могат да се чуят да бият от дъното на езерото.
