Кампомаджоре: градът на утопията

В подножието на Луканските Доломити се намира най-малката община в Базиликата, която от 1885 г. е толкова изоставена, че се е превърнала в град-призрак.От 1741 г. в Кампомаджоре "Векио" се провежда социален експеримент, който води до изграждането и укрепването на община, основана на принципите на утопичния социализъм, застъпвани от френския философ Шарл Фурие и англичанина Робърт Оуен. През 1741 г. графовете Рендина, господари от кампански произход, които през 1673 г. купуват почти необитаемата част на Кампомаджоре, за да я заселят, издават нещо като "публична прокламация", с която обещават на всеки, който дойде в Кампомаджоре, да му отстъпят безвъзмездно два томола земя и да му дадат възможност да сече дърва в горите, които притежават, за да направи греди за строеж на нови къщи. В замяна на това те искат платена работна ръка за обработване на земята. Този "социален договор", заедно с друга поредица от концесии, означава, че в града пристигат много хора "в търсене на късмет и напредък", особено от Пулия, от района на Битонто и от Кампания. Ражда се малка община, в която се отглеждат нови култури, по-специално маслиново дърво, развива се обща зоотехника, въвеждат се авангардни за онова време услуги (обществена пералня, едно от първите общински гробища в региона, мелница и т.н.).Тази смесица от народи е била организирана по оригинален начин и по отношение на градоустройството. Теодоро Рендина, един от водещите членове на фамилията, възлага на архитекта Джовани Патурели, ученик на Луиджи Ванвители, да разработи градоустройствения план на нововъзникващия град. Резултатът е "шахматна дъска", т.е. градска структура, в която царят ред и равенство, с улици, които се пресичат ортогонално, и с еднакви размери на жилищата. В центъра се намира големият площад с баронския дворец и църквата, разположени един срещу друг. От 80 жители през 1741 г. Кампомаджоре нараства до 1525 в годината на свлачището. Двадесеткратно увеличение за около 140 години история.Очевидно много хора са гледали на това място като на зона на възможното, плодородно пространство, пълно с възможности, почти "нова граница".Интуицията на феодалите от Рендина, които предоставят на селяните парче земя, което те могат да обработват и върху което могат да си построят къща, в замяна на ръчния им труд на полето, е била гениална "мярка" за освобождаване на енергия, за включване на селяните в проект за колективен растеж, като се търси тяхното участие. Това е прелюдията към широкото утвърждаване на частната собственост. Може би това е първото семе за раждането на буржоазията на място, със сигурност е стимул за утвърждаването на "самостоятелния човек".През последните години това води до наричането на Кампомаджоре "град на социалната утопия".Легендата разказва, че през 1885 г. двама селяни видели Блажената Дева, покровителка на селото, която ги приканила да напуснат града, защото скоро след това в него щяло да настъпи злокобно събитие.Всъщност веднага след евакуирането на селото то започва да се руши заради свлачище, което проваля плановете и мечтите на семейство Рендина.