построена през 1175 г. на мястото, където двадесет години по-рано се е издигала църквата от VIII век, разрушена от Фридрих Барбароса.Осветена от папа Инокентий III през 1198 г., работата продължава до средата на XIII век. Докато площадът пред катедралата е реализиран едва през следващия век и то в условията на поредица от разрушения на старинни сгради.Фасадата е разделена на три части, като долната се характеризира с портик, издигнат през XV в., както и с клетката на камбанарията, която се откроява от лявата страна. Централната част се характеризира с централен розов прозорец и четири други отстрани, а в горната част откриваме три големи арки, като централната съдържа мозайка, изобразяваща Спасителя между Дева Мария и Свети Йоан, над нея откриваме три други розови прозореца.Вътрешността на Дуомо е богата на произведения на изкуството, сред които цикълът от фрески на Филипо Липи, Капела Ероли с фрески на Пинтурикио, както и писмото, подписано от свети Франциск от Асизи, и плочата, подарена като символ на мира от Фридрих Барбароса на град Сполето. Освен това от ректората на катедралата може да се стигне до древната крипта на Сан Примиано, която е единственото запазено помещение от старите сгради на катедралата. Вътре има фрески, илюстриращи историите на Свети Бенедикт и Схоластика.
