Катедралата на Парма

Фасадата е двускатна и се пресича от три реда лоджии със слепи аркади, последната от които, вместо да е хоризонтална като първите две, следва хода на покрива. Има също така протирум (малък портик, който защитава и покрива входа на романските църкви), адикула над него и три портала, два странични и един централен, изваяни от Лукино Бианкино през 1493-1494 г. Настоящата камбанария (поръчана от епископ Обизо Санвитале) датира от края на XIII в., висока е около 65 м и на върха ѝ се намира копие на Златния ангел - статуя от позлатена мед, висока повече от метър, която се съхранява в катедралата.Вътрешността на катедралата е с план на латински кръст и е разделена на три нефа. Презвитерият и трансептът са издигнати. Разполага с кръстосани сводове, висок купол, женска галерия, крипта, снопчести колони и странични параклиси. В наоса е разположен религиозен цикъл от Латанцио Гамбара, съставен от епизоди от живота на Исус и събития от Стария завет, завършващ с Възнесението на Христос на контрафасадата. Олтарът, разположен под купола, се поддържа от ковчег от предимно червен мрамор от XII-XIII в., в който се съхраняват мощите на няколко мъченици. Сред най-известните творби в катедралата са мраморното Полагане от скулптора Бенедето Антелами през 1178 г. и Успение Богородично - фреска, нарисувана на купола от Кореджо между 1526 и 1530 г. На тази фреска в основата на купола са изобразени апостолите и децата, облегнати на парапета, с намерение да наблюдават Успението на Дева Мария на небето. Мадоната е заобиколена от светци и ангели, които почти я тласкат към центъра на купола, където е поставена неидентифицирана фигура, която може да представлява Исус Христос или архангел Гавраил. Четирима светци са изобразени в пандантивите: Свети Йосиф, Свети Хиларий, Свети Бернар и Свети Йоан. В катедралата се съхраняват и голям брой скулптури и картини на известни художници като Антелани, Кореджо, Анселми, Рондани, Аралди, Гамбара и др.