Сред множеството древни храмове, които украсяват пейзажа на Атина, една уникална структура е имала научна цел. Построена в края на II в. пр.н.е., Кулата на ветровете не е обикновена постройка; тя е чудо на своето време, в която са разположени слънчеви часовници, клепсидра (воден часовник) и ветропоказател за времето, с което на практика се е превърнала в първата метеорологична станция в света.Това осмоъгълно чудо е внимателно изработено от пентелийски мрамор - същият материал, от който е украсен Партенонът, рядкост извън сферата на храмовете. Основната ѝ функция е била да измерва времето, което ѝ е позволило да се нарече хорологион или часовник.Всяка от осемте страни на кулата била ориентирана към една от кардиналните точки на компаса, украсена с фриз, изобразяващ осемте древногръцки богове на вятъра, като по този начин постройката получила своето име. Тези божества включват Бореас (север), Каикиас (североизток), Еврик (изток), Апелиот (югоизток), Нот (юг), Липс (югозапад), Зефир (запад) и Скирон (северозапад).Под тези сложни фризове на фасадата на кулата имало осем вертикални слънчеви часовника, чиито сенки отбелязвали хода на времето по часовите линии. Забележително е, че следите от тези линии остават слабо видими и до днес. Първоначално кулата е била увенчана с бронзов ветропоказател, изобразяващ Тритон, гръцкия морски пратеник, чиято ръка постоянно сочи посоката, от която духа вятърът.Във вътрешността на кулата се е намирала сложна вътрешна клепсидра - воден часовник, който е разчитал на потока вода, идващ от огромен кладенец под Акропола. Този механизъм се оказал безценен в облачни дни и през нощта, когато слънчевите часовници били неефективни.По време на своето съществуване Кулата на ветровете претърпява различни трансформации. През раннохристиянските времена тя е била използвана като църква, а пространството отвъд североизточната ѝ страна е било осветено като гробище. Впоследствие, по време на османската епоха, тя служи като място за поклонение на мюсюлманските суфистки въртящи се дервиши. В крайна сметка те се изселват след Войната за независимост на Гърция, а сградата постепенно се поддава на опустошителното влияние на времето.Проектът за реставрация между 1837 и 1845 г. довежда до важно разкритие: половината от структурата е била скрита под векове наред земя и отломки, а другата половина е била под земята.Съвременните усилия за реставрация спасяват това древно научно чудо. Кулата на ветровете се намира в римската Агора, която свързва кварталите Плака и Монастираки в Атина. Тя е свидетелство за изобретателността на древността и за непреходния дух на изследване и опазване.
