Там, където улица "Позилипо" се влива в площад "Салваторе ди Джакомо", се открива входът към мавзолея "Скилици" в Неапол - един от най-добрите италиански примери за неоегипетски архитектурен стил. Мавзолеят е построен през 1880 г. в стил, препращащ към архитектурата на Древен Египет. Той служи като паметник в чест на загиналите в Първата и Втората световна война. Изграждането на този внушителен паметник е ръководено от Алфонсо Гуера по поръчка на Матео Скилици. Банкер от Ливорно, който се е преместил в Неапол и е възнамерявал да постави тук гробовете на членовете на семейството си.
Матео Скилици, от еврейски произход, бил изключителен и щедър човек, който помогнал на много бедстващи неаполитанци по време на холерата през 1884 г. Заедно с херцогиня Раваскиери той основава през 1900 г. "Лина Раваскиери" - първата ортопедична болница за деца. Матео Скилици участва активно и в политиката и журналистиката; всъщност той е един от основните финансисти на "Кориере ди Неапол".
Поради променените интереси на семейство Скилици работата започва през 1881 г. и е преустановена няколко години по-късно (през 1889 г.). Едва след дълъг период на застой и занемаряване, продължил около тридесет години, Камило Гуера завършва строежа.
Град Неапол го купува през 1921 г., а от 1929 г. го посвещава на мавзолея на падналите за Отечеството. След тези от Голямата война, преместени от Поджореале, идват тези от Втората световна война и Четирите дни на Неапол.
Говори се, че нощем от светилището се чуват странни звуци, може би стъпките на Скилици, който, след като не успява да завърши проекта си, се връща да посети любимия си мавзолей.
