Военен пост по време на късната Римска империя, издигнат с цел да контролира преминаването на хора и стоки по река Олона, по-късно е използван като отбранителен бастион от готите, които построяват крепост с височина около 18 метра, изградена от сив камък, и защитни стени през V-VI век. По-късно сградата е заета от лангобардите, които я превръщат в търговски пункт. Около VIII в. той става манастир и е дом на група бенедиктински монахини, които добавят към първоначалната сграда помещения за килии, трапезария и молитвена стая, както и портик с три арки и малка църква, посветена на Дева Мария. През 1453 г. манастирът е изоставен, а в по-ново време е използван отново като селски имот. По този начин цялата сграда е приспособена за земеделски дейности: портикът е зазидан, входът на църквата е разширен и превърнат в склад за каруци и инструменти, а всички фрески са покрити с нова мазилка. През 1976 г. е закупен от Джулия Мария Моцони Креспи, която го дарява на Fondo Ambiente Italiano, който го реставрира.
