Още по римско време, в древния град Тицинум, е имало първи мост, свързващ двата бряга на реката на височината на съвременния Понте Коперто.От този мост е останала, лесно видима през постните периоди, основата на централния стълб, направен от трахит от Еуганските хълмове.Изграждането на римския мост датира от времето на Август.През 1352 г. върху руините на римския мост започва строителството на нов мост, проектиран от Джовани да Ферара и Якопо да Коцо. Мостът, завършен през 1354 г., е покрит и има десет неправилни арки и две кули в двата края, които служат за отбрана; видът на този мост може да се види във фреските на Бернардино Ланцани (ок. 1525/26 г.) в църквата "Сан Теодоро".През 1583 г. покривът е заменен с нов, поддържан от сто гранитни колони по желание на фамилията Висконти.По време на изграждането на испанските стени през XVII в. първата арка и половина към града и първата арка откъм селото са включени в крепостните стени и по този начин са затворени.По-късно са добавени входният портал от страната на Борго Тичино (1599 г.) и параклисът в средата на моста в чест на свети Йоан Непомуцки (XVIII в.).Накрая, през 1882 г. Амати издига входен портал от страната на стария град.Бомбардировките на съюзническите сили през септември 1944 г. по време на Втората световна война повреждат стария мост от XIV в. и причиняват срутването на една от арките. През 1949 г. започва строителството на новия мост, който е открит през 1951 г. На портала откъм града е поставен епиграф: "На древното кръстовище на керемидената река Тичино, по подобие на древния Понте Коперто, разрушен от яростта на войната, Италианската република се възстанови".Сегашният мост е построен на около 30 метра по-надолу по течението на реката от предишния и е по-широк и по-висок от стария. Арките са по-широки и по-малко на брой: пет вместо седем. Мостът вече е и по-къс, тъй като следва трасе, перпендикулярно на течението на реката, докато старият е следвал линията, свързваща Strada Nuova (откъм центъра на града) с Via dei Mille (откъм Borgo Ticino).