Заедно с Арко д'Аугусто и Понте ди Тиберио той допълва триадата от основни паметници в града от римско време. Построен по времето на Адриан през II в. от н.е., за което свидетелства откриването на монета с лика на императора в някои зидове, той е разкрит след разкопки през 1843-44 г., последвани от по-важните през 1926 и 1935 г.
Това, което е оцеляло, показва, че амфитеатърът в Римини със сигурност е бил един от най-внушителните в региона, както и единственият частично запазен в Емилия-Романя. Тухлената конструкция е с елипсовидна форма, като основната ѝ ос е с дължина 118 м, а по-малката - 88 м; състои се от четири концентрични пръстена с обща дебелина 21,80 м. Размерите на елипсовидната арена (73,76 м и 44,52 м) я правят подобна на тази на Колизеума. Височината ѝ е била 16-17 м, а външният ѝ портик е имал 60 арки; две от тях все още се виждат, вградени в стените, когато градът се е сдобил с нов защитен пръстен срещу варварските нашествия. През Средновековието е използван за парцели, а през XVII в. - за лазарет. Най-сериозни щети претърпява по време на Втората световна война. От големия комплекс, който първоначално е можел да побере до 12 000 зрители, все още могат да се видят двете арки на естерналния портик и част от арената и кавеята.
