Трудно е да обиколите града, без да усетите присъствието на Мигел де Унамуно. Мигел де Унамуно, изцяло Мигел Де Унамуно И Жуго, (роден на 29 септември 1864 г. в Билбао, Испания - починал на 31 декември 1936 г. в Саламанка), педагог, философ и писател, чиито есета имат значително влияние в Испания в началото на 20-ти век.
Унамуно е син на баски. След като посещава Вискайския институт в Билбао, той постъпва в Мадридския университет през 1880 г. и след четири години получава докторска степен по философия и литература. Шест години по-късно става професор по гръцки език и литература в университета в Саламанка. През 1901 г. Унамуно става ректор на университета, но през 1914 г. е освободен от длъжност, след като публично подкрепя каузата на съюзниците в Първата световна война. 1924 г. опозицията му срещу управлението на генерал Мигел Примо де Ривера в Испания води до принудителното му изгнание на Канарските острови, откъдето избягва във Франция. Когато диктатурата на Примо де Ривера пада, Унамуно се завръща в университета в Саламанка и през 1931 г. е преизбран за ректор на университета, но през октомври 1936 г. осъжда фалангистите на генерал Франсиско Франко, отново е отстранен от поста ректор и е поставен под домашен арест. Два месеца по-късно умира от сърдечен удар.
Родният му град му е посветил много паметници, като например площад "Унамуно". По-малко известен е фактът, че на адрес 16 Calle Ronda, съвсем близо до площада, се намира къщата, в която е роден и израснал писателят. Трябва да внимавате да не я пропуснете, защото обикновено тя остава напълно незабелязана.
