Top of the World
Убежище за източните монаси, които първоначално бягат от иконоборческите преследвания на Лъв III Исаврийски, а по-късно от арабския натиск в Сицилия.През Средновековието суровите калабрийски пещери приемат многобройни монаси от гръцко-византийски обред. Особено подходящи за самотен живот, основан на работа и молитва, склоновете и дълбоките пещери на планината Селаро в района на Черкиара ди Калабрия са свидетели на разцвета на отшелнически манастири, лаври и монументални манастири.Тук Свети Панкомио издига манастира Сант'Андреа през X в., събира отшелниците, които образуват "TònArmòn" (от гръцкото "Twnarmwn", което означава "на пещерите"), и установява култа към Мадона TònArmòn, по-късно преведена чрез асонанс на Madonna delle Armi.С идването на норманите религиозната политика, явно противопоставяща се на гръцкото монашество, довежда до упадъка на тези процъфтяващи центрове на духовността, чието важно монументално, художествено и религиозно наследство оцелява и до днес в ценните древни останки, предадени ни от историята.Всичко започва през 1450 г. в горите на планината Селаро, по време на преследването на една сърна от група ловци от Росано. След изтощителен бяг животното, решено да избяга от погледа на преследвачите си, се укрива в една пещера; именно тук се случва чудото. Ланичката внезапно изчезнала и отстъпила място на две дървени икони, изобразяващи светците евангелисти. Ловците, изненадани от събитието, решили да отнесат плочите обратно в града си, но те три пъти изчезвали оттук, за да бъдат открити отново на мястото, където били намерени. Сигурни, че това е божествена воля, жителите на Росано тогава решават да построят в прочутата пещера малък параклис, в който да ги съхранят, но по време на работата се случва второ чудо. Един от каменоделците счупил с решителен удар овален камък, безполезен за предназначението си, който винаги се намирал в ръцете му: камъкът се разтворил на две и във вътрешните лица се появил от едната страна образът на Мадоната с Младенеца, а от другата - на Свети Йоан Кръстител.Оттогава първият се пази в параклис в църквата, а вторият е откраднат и според преданието е пренесен в Малта. С този легендарен разказ народното предание разказва за произхода на светилището Санта Мария деле Арми, един от най-известните монументални комплекси от средновековен произход в Калабрия. Място за молитва и медитация, в продължение на векове цел на сърдечни поклоннически пътувания, величественият комплекс, разположен в скалите на планината, оставя човек безмълвен заради своето великолепие и очарователния пейзаж, сред който е разположен. Построен в близост до руините на манастира Сант'Андреа, на място, посветено на поклонението още в древността, той е бил възстановяван и разширяван през вековете, обогатяван най-вече от принцовете Сансеверино от Бизиняно и Пинятели от Черкиара, и до него може да се стигне по асфалтов път, който пресича залесената страна на планината, издигаща се на над 1000 метра надморска височина. На входа, след като преминем покрай Двореца на херцога, Хосписа за поклонници и сградите, използвани в миналото за гостоприемство на сираци и персонал, стигаме до малък портик с четири романски арки, великолепен панорамен балкон към равнината Сибари долу.През богат портал от местен бял камък се влиза във вътрешността на църквата, вкопана на няколко метра в живата скала; във византийски стил, с неправилен план на латински кръст, тя пази забележителни творби от XVII в. и фрески от XVIII в. на неаполитанската школа. Естественият свод е украсен със стенописи "Слава на Девата с Троицата и светците" и "Страшният съд" от Йозеф Де Роса от Кастровилари (1715 г.). От дясната страна на главния олтар откриваме прочутата пещера, в която се намира чудотворният образ на "Мадоната ачиропита" (не е рисуван от човешка ръка), съхраняван от 1750 г. в бароков сребърен реликварий. В лявата част на църквата завършва параклисът Пинятели. Посещението завършва в изложбената зала, която проследява историята на светилището чрез колекцията от олтарни фронтали, свещени одежди, картини и обзавеждане.
