Светилището на Свети Йосиф

В Италия сред най-важните светилища, построени в чест на Свети Йосиф, несъмнено се откроява това в Сан Джузепе Везувиано. Какъв е произходът на това светилище и как се стига до посвещаването му на св.

Началото му е поставено през 1622 г., когато е дарена земя за построяването на малка църква на централния площад, посветена на Свети Йосиф, която всъщност дава името на местността.

С акт, съставен от нотариуса Алтомандо ди Отаджано на 4 септември 1622 г., местният гражданин Сципионе Боча, който бил много отдаден на светеца, дарява парцел на университета в Отаджано, за да построи църква, посветена именно на Свети Йосиф.

През 1683 г. тя е превърната в енория, а през XVIII в. се планира построяването на по-голяма църква, за да се справи с нарастващото население на града. Едва в началото на XX в. се замисля монументално светилище, което да бъде посветено на светеца-покровител по примера на това в Помпей.

Светилището на Свети Йосиф е проектирано от инженера Франческо Фоскини и има класическо-базиликално оформление с план на латински кръст и три нефа. Поразителна е внушителната фасада и дръзкият купол, а вътре същото величие придават редиците колони от скъпоценния главен олтар, витражите и картините.

Но нека разгледаме подробно основните елементи и творби, които понастоящем могат да се видят във и извън това впечатляващо светилище.

Бялата, монументална фасада, построена през 1926 г. от архитект Гулиелмо Раймонди в неокласически стил, е истинско бижу. Човек е запленен от елегантността ѝ, която се издига на височина над 30 метра, като кулминацията ѝ е статуята на Свети Йосиф, държащ бебето Исус в ръцете си. Отстрани има статуи на Свети Йоаким и Света Анна, Свети Бернардин от Сиена и Света Тереза от Авила. Има и статуи на светите епископи на Църквата на Кампания: отляво Свети Дженаро (покровител на Неапол, в защита от изригванията на Везувий) и отдясно Свети Паулин от Нола, с благославяща ръка. Много впечатляващ е и високият релеф, изобразяващ бягството в Египет, разположен в големия тимпан под корниза: Свети Йосиф и ангелът защитават Мария и Исус по пътя им към изгнанието. Отново между колосални гранитни колони се виждат архангелите: вляво, в нишата, Свети Михаил побеждава змията, символизираща дявола, а вдясно Свети Гавраил възвестява бъдещото раждане на Спасителя. В централната част, точно под триумфалната арка, може да се види мраморната група на сватбата между Йосиф и Мария, вдъхновена от Рафаел и с ясно изразено ренесансово влияние.

Както вече споменахме, тя има латински кръстовиден план с три нефа и се простира на площ от 1500 кв. м. Издигната през 1905 г., църквата има 14 монолитни колони от бавенски гранит, увенчани с капители в коринтски стил, които разделят три кораба с широки арки. Сводът е сводест и има платна от големите светли прозорци на корниза. В страничните навеси има и серия от осем изящни малки купола. В светилището на Свети Йосиф можете да се насладите на красива декорация от мазилка, дело на Гаетано Капа (1929 г.).

В центъра, на височина 50 метра, се намира куполът с барабан с диаметър 10 метра, на чиито платна са изобразени четиримата евангелисти с техните традиционни символи: Марк и лъвът, Матей и ангелът, Йоан и орелът, Лука и бикът. В прозореца на вътрешната фасада се вижда съвременен полихромен витраж, изобразяващ Свети Йосиф, който се спуска от небето в своето светилище, носейки Исус. В близост до главния вход се намира хорът с полифоничния орган с две хиляди тръби. Това е шедьовър, проектиран от арх. Мариано Иерволино, посветен през 1955 г. Обогатен с удивително разнообразие от скъпоценни мрамори, главният олтар с престола на Свети Йосиф се намира в пресбитериума пред изящна мраморна балюстрада. Олтарът е увенчан с балдахин, поддържан от четири колони, в който е поставена статуята на Свети Йосиф, предшествана от два ангела, носещи плодове и цветя.

Тази красива дървена статуя, завършена през 1894 г., е дело на неаполитанския скулптор Рафаеле Дела Кампа: изразителността ѝ е много поразителна, светецът покровител е представен как върви и сякаш се приближава към хората си, държейки Исус в ръцете си.

Олтарът, където се отслужва Евхаристията, е украсен с красиви златни и емайлови мозайки, изобразяващи орнаменти, гълъби, херувими и елени.

На задната стена има ценно платно на неаполитанския художник Анджело Моцило, нарисувано през 1784 г. На него е изобразена славата на Свети Йосиф, който е коронясан в рая. Сводът е богато украсен, със символа на Светия дух - гълъб и множество полета на празнични и музикални ангели в центъра, изрисувани в платната. Медальоните в апсидата изобразяват символите на трите богословски добродетели: вяра (завесата, от която може да се види тайната на кръста и Евхаристията), милосърдие (майчина нежност, грижа за малките) и надежда (с котвата, увереност, че ще стигнем благополучно до дългоочакваното пристанище). Около престола, с ясен релеф от нишите, са изобразени фигурите на древния Йосиф (предчувстващ ролята на младоженеца на Мария), цар Давид (на чиито потомци, а следователно и на свети Йосиф, е обещан Месията), папа Пий IX, който провъзгласява свети Йосиф за покровител на цялата Църква, и свети Йоан XXIII, който е бил много предан на светеца.

Основателят на светилището

Дон Джузепе Амброзио, основател на светилището, е вписан в историята като един от най-изтъкнатите апостоли на Свети Йосиф. Ясно изразена преданост към светеца, който е универсален покровител на Църквата, но също така и на града, който в подножието на Везувий носи неговото име от XVII в., и по-специално на светилището, издигнато там благодарение на неговата упорита отдаденост в продължение на повече от петдесет години.

Роден е на 24 март 1871 г. и умира на 16 януари 1957 г. Етапите от живота му, след като е ръкоположен за свещеник през 1895 г. в Нола и поема ръководството на работата по църквата "Сан Джузепе" през 1899 г., са белязани от последователни откривания: колоните (1905 г.), купола (1908 г.), фасадата (1926 г.), интериора (1935 г.), органа (1948 г.), главния олтар (1955 г.). Дейността се разпростира и върху изграждането на център за непълнолетни през 1909 г. и за възрастни хора през 1935 г., както и на "дом за поклонници" през 1937 г. Основава периодичното издание "Гласът на Свети Йосиф", за да разпространява култа към Жениха на Мария (1902). Пътува безброй пъти, особено в Кампания и Апулия, във всички региони на Италия и в чужбина, в Северна Америка (1929 г.) и Южна Америка (1934 г.).

Неговата мисия е да привлече благодетели за изграждането на светилището, което трябва да бъде "монументално", достойно за Пазителя на Спасителя, по подобие на това, издигнато в чест на Невястата му в близкия Помпей. Несъмнено обаче най-дълбоката му задача е да предава любовта към Свети Йосиф, доверието към болните, утехата към страдащите, вярата към отдалечените. Благодатите и изцеленията, получени чрез неговата намеса в името на покровителя, не се броят. Около него израства "духовно семейство", огромен кръг от приятели, поклонници и почитатели. Той разчита на вярата, на помощта на много малки жертвоприносители, на подкрепата на бедни хора и емигранти; сред големите му поддръжници са Свети Пий X и Бартоло Лонго.