Top of the World
Сан Паоло фуори ле Мура е силно реставрирана мажорна базилика от IV век и папска базилика, посветена на Свети Павел и съдържаща негово светилище. Статутът на базиликата е сложен и може да доведе до объркване.
Тя е третата по достойнство от големите базилики в Рим след Сан Джовани ин Латерано и Свети Петър и е втората по големина църква в Рим. В миналото тя е имала достойнството на патриаршеска базилика, тъй като е била възложена на Александрийския патриарх, но това достойнство е отменено и повече не трябва да се споменава.
Базиликата и прикрепеният към нея манастир са част от Италия, но съгласно Латеранския договор от 1929 г. районът е "извънтериториален". Това означава, че Ватиканът е изцяло отговорен за нейното управление.
На практика обаче базиликата и манастирът се администрират отделно. Последният се управлява от собствен игумен, но в първия работят ватикански служители и игуменът няма административна юрисдикция тук, освен литургичните и пастирските въпроси. Изпълнителният директор на базиликата е "архиерей" (arciprete), а игуменът има титлата "викарий по пасторалните въпроси" (Vicario per la Pastorale).
Четирикорабната базилика (Il quadriportico è una maestosa architettura di 70 metri per 70). Il pellegrino che lo volesse percorrere incontrerà ben 150 colonne di granito bianco di Montòrfano. Fu progettato da Guglielmo Calderini e terminato nel 1928.
La PORTA CENTRALE è opera di Antonio Maraini (1886-1963). Fu eseguita tra il 1929 e il 1931. È di bronzo, a due battenti. La porta pesa circa 80 quintali, misura m. 7,48 di altezza, m. 3,35 di larghezza. Il piano iconografico, dettato dall'allora Abate Ildelfonso Schuster, mira ad esaltare la predicazione dei due Apostoli nel segno della croce. Questa percorre il portale da cima a fondo, lungo il montante è ornata da tralci di vite ad agemina di argento in cui sono raffigurati, entro ovali con fondo di lapislazzuli, i busti degli Apostoli. Sulla traversa della croce appaiono invece i simboli degli Evangelisti. Nei riquadri dei due battenti sono raffigurati episodi della vita degli apostoli Pietro e Paolo, tra cui l'episodio leggendario del "Domine quo vadis".
La STATUA AL CENTRO E SIMBOLOGIA DELLA SPADA. Eseguita da Giuseppe Obici verso il 1850, rappresenta l'Apostolo con una lunga spada nella mano destra. Perché L'Apostolo viene raffigurato sempre con la spada in mano? Perché fu lo strumento del suo martirio, ma soprattutto perché simboleggia la Parola di Dio di cui Paolo fu araldo e instancabile annunciatore. (Lettera agli Efesini 6,17; Ebrei 4,12) Nella mano sinistra tiene le Lettere che, destinate a Chiese e Collaboratori, ne fanno il primo e insuperato teologo del cristianesimo.
La STATUA DI SAN LUCA. Ai quattro angoli del grande Quadriportico ci sono basamenti, solo uno dei quali è sormontato da una statua eseguita nel 1893 da Francesco Fabi-Altini. È l'effigie di San Luca che fu compagno di Paolo e che nel libro degli Atti degli Apostoli ci tramanda preziosissime notizie sulla vita dell'Apostolo.
La PORTA SANTA (m 3,71 x 1,82) Durante il Giubileo dell'anno 2000, il Cardinale Roger Etchegaray benedice il nuovo portale in bronzo dorato del varco della Porta Santa (v. cap. 1). Le tre formelle lette in verticale esprimono i tre anni preparatori al grande giubileo voluti da Papa Giovanni Paolo II: l'anno dedicato al Padre ricco di misericordia, allo Spirito Santo agente principale dell'evangelizzazione, al Figlio redentore. Alla base della porta si legge in latino: Ad sacram Pauli cunctis venientibus aedem - sit pacis donum perpetuoquoe salus; è un bel distico augurale che si rivolge ai pellegrini di tutti i tempi: a quanti vengono nel santo tempio di Paolo sia concesso il dono della pace e della salvezza eterna.
LETTURA DEL MOSAICO DELLA FACCIATA. Sulla facciata appare una variegata scena musiva eseguita dallo Studio Vaticano del Mosaico, su disegni di Consoni e Agricola, 1854-1874. Frammenti del precedente mosaico del Cavallini (XIII sec.) salvati dall'incendio, sono stati utilizzati per creare un nuovo mosaico all'interno dell'Arco trionfale (v. cap. 3). 1. Nella fascia inferiore si notano 4 grandi personaggi. Sono i profeti maggiori dell'Antico Testamento: Isaia, Geremia, Ezechiele e Daniele, quasi a simboleggiare 4000 anni che hanno preceduto la venuta del Messia. 2. Nella fascia mediana, al centro della scena domina la mistica figura dell'Agnello immolato, dal cui sacrificio sono scaturite le acque della salvezza che si irradiano ai quattro punti cardinali, la redenzione è cioè destinata a tutte le genti, al mondo intero. Ai lati le due mistiche città, a sinistra Betlemme a destra Gerusalemme, dove Cristo diede inizio e compimento alla sua vicenda terrena. 3. Alla sommità, sul timpano, troneggia la figura del Cristo e ai lati, in posizione leggermente inferiore, i Santi Martiri Pietro e Paolo patroni dell'alma città di Roma. Mentre il precedente mosaico poneva Paolo alla destra di Cristo, nell'attuale, eseguito in coincidenza con la proclamazione dell'Infallibilità Papale nel Concilio Vaticano I (1870), Pietro figura alla destra di Cristo: esempio di riflesso nell'arte di un evento dottrinale. НАОСЪТ И ЧЕТИРИТЕ ПРИТВОРА
Между 1831 и 1854 г., след пожара от 1823 г., Луиджи Полети възстановява грандиозния интериор (дълъг 135 м, широк 65 м и висок 30 м), като копира стила и размерите на Теодосиевата базилика. Нефът и двойните фланкиращи нефове са разделени от четири реда по двадесет колони от гранит на Монтòрфано. Касетираният таван е богато украсен със злато и носи герба на папа Пий IX, който завършва реконструкцията на древния покрив, на чието великолепие се е възхищавал поетът от V в. Пруденций: "Гредите изчезват под покритие от злато, за да може светлината да блести като слънцето на разсъмване."
МОНУМЕНТАЛНИТЕ СТАТИИ на Свети Павел (Салваторе Ревели) и на Свети Петър (Игнацио Якомети) се намират близо до колоните на триумфалната арка. Другите апостоли, датиращи от 1882 г., се намират в нишите на страничните стени.
ПОРТРЕТИТЕ НА ПАПОВЕТЕ Хронологичната серия, открита от папа Лъв Велики през V в. и в по-голямата си част унищожена от пожар, е преработена между 1848 и 1876 г. от Ватиканската мозаечна школа. В абатството се съхраняват около четиридесет оригинални фрески от пети до девети век.
ДЪРВЕНИЯТ МАКЕТ Реставриран, осветен и монтиран на подвижна поставка през 2006 г., дървеният модел на базиликата (1844 г.) се намира в левия коридор. Архитектът Полети, отговорен за реконструкцията на базиликата, поръчва изработването му на Серафино Коладжакоми. Мащабът е 1:50. При внимателно вглеждане посетителят ще види части, които не са изпълнени в действителната сграда.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТТЕ ФРЕСКОВЕ Има 36 картини, изобразяващи епизоди от живота на св. Те се намират по протежение на централния кораб и трансепта, над папските портрети. Те са отделени с коринтски пиластри и се редуват с прозорците. Работата е насърчена от папа Пий IX през 1857 г., за да замени по-ранните средновековни фрески на Пиетро Кавалини. По проекта работят много художници, които го завършват в рамките на три години. Творбите имат повествователен характер, тъй като илюстрират живота на Павел в хронологичен ред. Св. апостоли Петър и Павел, автор Филипо Балби, 1857 г.
Стъклените прозорци на Теодосиевата базилика карат поета Пруденций да напише следното изразително описание: "В набраздените прозорци блестят многоцветни стъкла; така трептят поляни, осеяни с пролетни цветя."Днес прозорците са изработени от тънки алабастрови плочи, подарък от египетския крал Фуад I. Те придават на базиликата нежна светлина.
ГРОБНИЦИ ОТ ПЕТИ И ШЕСТИ ВЕК В коридора вдясно, през остъклен отвор в пода на базиликата се открива гледка към няколко християнски гробници от некропола, който се е намирал на това място от края на II в. пр.
БИЗАНТИЙСКАТА ВРАТА В рамките на базиликата, от южната страна на централната врата, се намира византийската врата, която образува вътрешната част на Светата врата. Тя е сред най-древните предмети, спасени от пожара през 1823 г. Тя е реставрирана от експерти и внимателно интегрирана в новата сграда. Първоначално поръчана от Хилдебранд от Соана, бъдещия папа Григорий VII, който е бил настоятел на манастира "Свети Павел", тя е отлята в Константинопол през 1070 г. от художник на име Теодор. Богатият Панталеймон от Амалфи финансира творбата, която е подписана от Ставракий от Хиос. Петдесет и четирите панела, поставени в елегантна бронзова рамка, илюстрират сцени и герои от Библията. Фигурите и надписите превръщат това произведение в рядко срещана красота. Детайли с гръцки надписи: 1. мъченичеството на свети Павел: "Павел умря в Рим"; 2. мъченичеството на свети Петър: "Петър умря на кръста по времето на Нерон"; 3. мъченичество на свети Андрей: "Андрей бе разпънат на кръст в Патра" върху кръста, който е дървото на живота.
КОНТРАФАСАДАТА През 1840 г. шест големи колони от полупрозрачен алабастър (четири с капители) са подарени на папа Григорий XVI от наместника на Египет Мохамед Алим.
