Сицилиански аранчини

Диатрите за името на това ястие (arancini в Катания и arancine в Палермо) продължават от векове. Дори историкът от Палермо Гаетано Базиле е коментирал този въпрос. Според Базиле всъщност името на тази рецепта произлиза от морфологичната прилика на вкусните оризови топчета с портокали, които също са символ на сицилианската кухня. По тази причина, казва историкът, няма съмнение, че истинското име на това ястие е arancine.И наистина, приликата между аранчини и сочния плод е очевидна. Доказателството на Базиле обаче не изглежда достатъчно. Поне според Асоциацията на двете Сицилии, която, вземайки за източник един сицилианско-италиански речник, твърди:След толкова години спорове за етимологията, историята изглежда е съгласна с катанците: в действителност, дори в Палермо, по време на Кралството на двете Сицилии, са казвали "arancinu". Вероятно в Западна Сицилия терминът е бил неправилно произнасян през годините, което не би се случило в района на Катания. Всъщност това е резултат от откриването на сицилиански речник от 1857 г. от Джузепе Биунди от Палермо".Аранчино всъщност произхожда от периода на сарацинското господство в Сицилия, когато по време на банкети е било прието да се подрежда в центъра на масата богат поднос с ориз, ароматизиран с шафран и подправен със зеленчуци и месо.Първият вариант на arancino е бил просто оризово тимбале, което се е консумирало чисто и без домати, които по това време все още не са били внесени от Америка.Идеята да се придаде на тази вкусна рецепта хрупкава нотка и класическа кръгла форма обаче произлиза от практическа необходимост: изглежда, че крал Фридрих II толкова много е обичал това ястие, че е искал да го взема със себе си на ловни експедиции. Именно тогава се раждат ароматните галета на arancino, които са идеални за пренасяне на вкусния оризов тимбал.