Манастирът пирита (Pirita klooster) е манастир, както за монаси, така и за монахини, посветени на Св.Бриджит. През 1407 г.двама братя от манастира на ордена "Св. Бриджит" във Вадстен, Швеция, пристигат в Талин, за да подпомогнат със съвет и друга помощ разширяването на ордена в Естония. През 1417 г.най-накрая с помощта на гросмайстора на Ливонския орден е получено първото разрешение за добив на варовик в града и започва изграждането на Пиритския манастир. Завършената църква е осветена на 15 август 1436 г. от Талинския епископ Хенри II. Пиритският манастир е просъществувал повече от 150 години и е най-големият женски манастир в Стара Ливония. Той е брутално разрушен от руската армия от кратко нашествие в края на януари 1575 година. Освен това е разрушено и близкото село. Повечето от сградите не са възстановени от местните жители. Още през миналия век - през 30-те години на миналия век-картофеното поле покривало бившите монашески покои, а картофите се съхранявали в бившата хипокауст на резиденцията на игуменката.
