Тарос е град, основан от финикийците през 8 век пр.н. е., доста близо до нурагично село от бронзовата епоха, наречено "su Muru Mannu", което означава "Великата китайска стена". В средата на стената е инсталиран Тофет, Пунично-финикийско светилище без таван, където са погребани праха на хората.През 6 век пр.н. е. градът е укрепен от картагенците, управляваща по това време група. Тарос процъфтява и чрез активна търговия с Африка, Иберийския полуостров и град Масалия.
През 238 г.пр. н. е. той е заловен и завладян от римляните, които работят усилено, за да модернизират града, като създават функции като термални бани, акведукт и пътна мрежа. След падането на Западната Римска империя, Тарос преживява критичен период. Първо дойдоха вандалите, после византийците. Набезите на арабските племена в крайна сметка принудиха византийците да напуснат Сардиния, както и Тарос, даден сега на милостта на мародери и пирати. Той е изоставен завинаги около 1000 година.
