Театър Белини

През 1864 г. неаполитанският адвокат барон Никола Лакапра Сабели възлага на архитекта Карло Соргенте да построи театър на днешната улица Винченцо Белини като част от т.нар. рекултивация на Фосе дел Грано - план за градско преустройство на района, включващ Националния музей, Порт'Алба и Консерваторията Сан Пиетро а Маджела, където през същите години са построени и Академията за изящни изкуства и Галерията Принсипе ди Неапол. Архитектът построява малък театър с кръгла планировка, с един етаж от ложи и два непрекъснати етажа от лоджии, който може да побере 1200 зрители; той е открит на 13 ноември 1864 г. с представление на цирк "Гийом" (принадлежащ на семейство Тонтолини) и до 1869 г. в него се провеждат главно циркови и конни представления и няколко оперни спектакъла.Детайл от външната фасадаПрез следващите години барон Лакапра Сабели, който междувременно е избран за депутат на Кралството в избирателния район Васто и се отказва от правото, за да стане импресарио, иска да разшири театъра и да го организира така, че да се поставят предимно опери, и моли архитекта Соргенте да го обнови, вдъхновен от Опера-Комик в Париж. Така се ражда театър с подковообразен план, пет нива на ложите и непрекъснат ред на лоджиите, декорации от Джовани Понтичели, Паскуале Ди Крисито и Винченцо Палиоти, както и масления портрет на Винченцо Белини от Винченцо Миглиаро, поставен между две крилати фигури в центъра на арката. Откриването се състои през есента на 1878 г. с постановката на "Пуритани" от самия Белини, на когото е посветен театърът.Интериор на театъраТеатърът преживява години на голямо великолепие, но в следвоенния период изпада в неумолим упадък. През 1962 г. там е изиграно последното представление - "Масаниело" с Нино Таранто; на следващата година, почти век след основаването му, той е затворен или по-скоро се превръща в долнопробно кино, а някогашните благородни ложи са превърнати в мизерни ниши на скрити любовни афери.През 1986 г. театърът е придобит от Тато Русо, който го превръща в седалище на своята компания, опитвайки се да възстанови предишната му слава. Новото откриване е през 1988 г. с представление на "Опера за три гроша" (L'Opera da tre soldi) на Бертолт Брехт, с което започва поредица от успешни театрални сезони.