Театър Сепино

Разположен в северния квадрант, образуван от пресичането на двете главни градски пътни оси, театърът се опира с кавеята си до частта от граничната стена от северозападната страна, близо до ъгъла, който образува със североизточната част. Горната част на пещерата дори се опира на градската стена, докато има пещера е вкопана в земята. От най-ниската част на етажите са запазени непокътнати девет стъпала и целият павиран под на оркестъра. Пещерата е била разделена на поне три части, съответстващи на има, медия и сума, строго разделени от праецинсиони - истински полукръгли коридори, които улесняват зрителите при достигането до местата за сядане. Разположен в северния квадрант, образуван от пресичането на двете главни градски пътни оси, кавеята на театъра се опира на част от околната стена от северозападната страна, близо до ъгъла, който образува със североизточната част. Горната част на пещерата дори се опира на градската стена, докато има пещера е вкопана в земята. От най-ниската част на етажите са запазени непокътнати девет стъпала и целият павиран под на оркестъра. Пещерата е била разделена на поне три части, съответстващи на има, медия и сума, строго разделени от praecinsiones - истински полукръгли коридори, които улесняват достъпа на зрителите до местата за сядане. Тетрапилите са най-важният структурен и архитектурен елемент на комплекса. Те са изработени от компактен местен варовик, както и всички останали елементи на сградата. Те имат трапецовиден план, като са разположени така, че да продължават извитите стени на амбулаторията, а страните им са ориентирани по радиусите на полукръга, вследствие на което външните стълбове са значително по-големи от вътрешните. Покрай тях няма и следа от настилка. Стълбовете са изработени от правоъгълни каменни блокове, сглобени без използване на циментов разтвор. Блоковете, които изграждат арките, поддържани от стълбовете, имат ясно изразен ръждив ашлар по външните си страни. В съответствие с главната ос на втория вътрешен вход има отвор, от който се вижда само левият край и който трябва да се разглежда като достъп до оркестъра или до втора амбулатория под етажите със седалки. Конструктивната система на вътрешната стена на амбулаторията е идентична с тази на периметровата стена, както и с облицовката. От една от вътрешните колони на тетрапила започва стена към оркестъра с дебелина един метър и тридесет сантиметра, която е прекъсната на разстояние един метър и осемдесет сантиметра от началото си, за да образува врата, чийто срещуположен край е стена с дебелина два метра и седемдесет сантиметра, която изглежда насочена към оркестъра. Върху него, на височината на корниза на тетрапила, се виждат следи от козирката на арка, която трябва да е ограничавала врата. От ранното Средновековие до наши дни в театъра в Сепино, както и в други театри и амфитеатри в Италия, се оформя комплекс от сгради, който, използвайки за основа вътрешната стена на периметровата амбулатория, се развива под формата на полукръг. От плана, съхраняван в Провинциалната библиотека "Паскуале Албино" в Кампобасо, става ясно, че в средата на XIX в. вече е имало, както и днес, къща, засадена точно на сцената, сграда на западния тетрапил (която все още съществува) и, отделена от последната, серия от три къщи, свързани в редица. Липсва къщата, която е свързвала последните три с къщата, разположена на тетрапила, както и малка сграда на другия тетрапил, която е разрушена по време на разкопките през 1950 г., за да се разчисти тетрапила, върху който е била разположена. От терасовидните сгради се отделят два авангарда: датата на построяване на единия от тях е известна благодарение на надпис върху малка римска погребална стела, поставена в средата на стената на фасадата, стърчаща на два метра над земята, който гласи D.O.M. C.M.F. A.D. 1770, за да ни напомни, че по това време комплексът от сгради е принадлежал на семейството на C. MAGLIERI. Втората предна част изглежда е построена по две различни времена, едното от които преди малко повече от половин век. Тези сгради като цяло днес представляват особено оригинален ансамбъл, в който може да се прочете както оригиналният план на римския театър, така и наслагването от 17-17 век, което само запазва плана на оригиналната сграда. Настоящата форма всъщност е своеобразен исторически синтез на две форми, които някога са съществували едновременно, въпреки че едната е била силно повлияна от другата. Резултатът от реставрационните работи, с други думи, води до появата на трети паметник, който е културен синтез на два съществено и идеологически различни исторически момента. Реставрацията на театъра започва през 1950 г. под ръководството на професор Чианфарани от суперинтендантството на Абруцо, от което зависи Молизе.