Minori

Минори е сгушен в подножието на планината Латари. Според традицията тук е родена пастата. Всички съставки са налице: слънцето, подходящото ниво на влажност за сушене на тестото и умелото използване на ръчни умения, предавани от поколение на поколение. Традиционни са също така терасовидното отглеждане на лимони, които са суровина за вкусното Limoncello della Costa d'Amalfi, и производството на хартия (старите хартиени фабрики все още са запазени).Разходката по улиците на центъра и изгубването в преплетените алеи е приятна ваканционна интерлюдия.Минори е богат на паметници, на първо място, разбира се, на религиозни такива. Маршрутът не може да не започне от Арциконфратството на СС Сакраменто (Arciconfraternita del SS. Sacramento) - сграда с една зала, в която се помещават дървен хор и мраморен олтар от XVIII век. Впечатляваща е базиликата Санта Трофимена, в която се съхраняват тленните останки на светеца, закрилник на града. Храмът, с типична за XVIII в. планировка, е възстановен от основите върху останките на древна романска църква. В главния олтар може да се види "Разпятието", приписвано на Марко Пино да Сиена, важен представител на италианската маниеристична култура. Няколко параклиса се отварят в двата нефа, в единия от които е нарисувана "Мадона дел Розарио" - един от най-ранните примери за мариино поклонение по крайбрежието. В трикорабната крипта, реставрирана през XVIII в., има алабастрова урна на олтара, изваяна през 1772 г. от неаполитанския мраморен майстор Рагозино, където се съхраняват мощите на светеца.Църквата "Света Лучия", от друга страна, датира от 10 век. Върху олтара е разположен дървен ретабъл от XVI в. в испански стил със статуи на Света Лучия, Света Аполония и Света Агата.Църквата "Свети Дженаро" вероятно е най-старото религиозно селище: началото ѝ датира от VIII в. Важен елемент в нея е дървеният трон, в центъра на който се намира аедикулата със статуята на свети Дженаро. Неотдавнашни разкопки извадиха наяве романски форми и капители, които през последните векове са били вградени в барокови стенни обкови. В съседство със "С. Дженаро" се намира ораторията "С. Мария деле Грацие", в която се съхранява интересна картина от XVIII в.Църквата "С. Микеле" пък разполага с декорации върху хартия, направени в края на XIX в. от редица художници, вдъхновени от прерафаелитската култура. Оттук и повторението на византийските схеми. От дясната страна се намира картина от XVII в. на Свети Петър от Алкантара, а от противоположната страна - Непорочно зачатие, датирана към същия период. И накрая, поглеждайки към небето, човек е поразен от красотата на Campanile dell'Annunziata, датираща от XI век. Заобиколена от лимонови горички и лозя, камбанарията се отличава с бихроматични инкрустирани декорации, датиращи от арабско-нормандския период.Все още по темата за народната набожност, не бива да се забравя, че Минори с право може да се счита за столицата на Салерно на обредите от Страстната седмица. Процесията на Батенти, която се провежда вечерта на Страстния петък и привлича посетители от цялата провинция, е много красива, трогателна и популярна. От няколко години насам местният Център за култура и история "Помпео Трояно" организира важно културно събитие - конференция, на която присъстват университетски преподаватели и важни представители на църковния свят. Обредите на Страстната седмица в Минори са признати за част от наследството на Министерството на културното наследство и дейности, а общината, в сътрудничество с министерството, вече е започнала работа по документите за признаване на това събитие за част от нематериалното наследство на ЮНЕСКО.Но Минори е справедливо известен с впечатляващото селище от императорската епоха, което привлича хиляди посетители годишно. Останките от римската морска вила, датираща от I в. от н.е., се намират в далечния край на крайбрежната ивица на Минори в посока Амалфи. Името на господина, който я е поръчал да бъде построена, не е известно: той със сигурност е бил човек със значителни финансови средства и високо културно ниво и вкус, като се има предвид изборът на дизайн на комплекса и неговия декоративен апарат. Построена на нивото на морето, на долния си етаж вилата затваря виридарий между крилата на портика, в центъра на който е разположен басейн, изравнен с големия, монументален, отвор към морето и с най-важното помещение на етажа - големия триклиниуммфеум, от чиито страни симетрично е развит целият приземен етаж. Суспензурите на отопляемото помещение и фрагменти от подови мозайки идентифицират помещения и на горния етаж, които обаче са напълно унищожени от по-късните ремонти. Всъщност вилата е претърпяла няколко реставрации и преустройства. През III в. триклиниумът е преустроен с добавяне на зидария и мозаечни плотове и частично обновяване на живописната украса. Предполага се, че в още по-късен период някои от помещенията са били намалени с преградни стени.