San felice Circeo

Цирцео, според Плиний и Страбон, е южната граница на Лациум Ветус, родината на латинците. Древните литературни източници ни информират за наличието на латинска колония на носа в края на VI в. пр.н.е., а археологическите данни потвърждават това. В местността Colle Monticchio са открити редица артефакти, които могат да се припишат на храм от архаичния период, а най-старите стени на града, с ранна полигонална изработка, се отнасят към VI в. пр. н. е. Римско-картагенският договор от 509 г. пр.н.е. включва Цирцея сред различните латински градове в Лациум, които не трябва да бъдат притеснявани, тъй като са под контрола и влиянието на Рим.През този период на територията започва да прониква и друго италийско население от централната част на полуострова - волските, които според традицията окупират Цирцея през 491 г. пр. н. е.Окончателно завладяна от римляните, през 393 г. пр. н. е. тук е основана втора латинска колония. Вероятно от този период датира изграждането на многоъгълната стена на Акропола, която на свой ред е била свързана с многоъгълната стена на градския център чрез защитна стена, в рамките на която е минавал път до самия Акропол.Градът е бил скромен по размери, с правоъгълна форма и е имал две порти - една на север (сегашният вход на площад "Виторио Венето") и една на югоизток. За разлика от територията си, която в края на републиканския период претърпява значително развитие, градът никога не е бил много важен. В императорско време районът Торе Паола се превръща в център на всички дейности, а също и в предпочитано място за строителство на жилищни вили, благодарение на изграждането на пристанището с канали. Възможно е оттук да е минавал и пътят Via Severiana, построен от Септимий Север през III в. от н.е., който се споменава в източниците. В Tabula Peutingeriana, средновековна карта, копирана от римска карта, в Чирчео са поставени две станции на пътя: едната при Торе Паола (Чирчеи), а другата - при Торе Витория (ad Turres).След падането на Римската империя районът губи значението си и затова за Circeo се знае малко. Започва мрачен период, съставен от варварски набези и най-вече от набезите на сарацински пирати, които през IX в. успяват да се установят трайно за около 30 години в района на Гариляно.Средновековните източници често споменават Rocca Circeii като една от най-безопасните крепости в папските държави. Тя трябва да е проследявала периметъра на древния Circeii и може би се е развивала между сегашния общински дворец и кулата на тамплиерите. От средата на XII в. се появява ново име: Castrum Sancti Felicis, може би за да обозначи, че в стените са живели както цивилни, така и военни лица.В началото на 1100 г. Цирцео преминава в ръцете на фамилията Франджипан, която го превзема насилствено.През 1240 г. папа Григорий IX отстъпва Rocca Circeii на тамплиерите, които трябвало да защитават крайбрежието от нападенията на алжирските и тунизийските пирати и които остават в Circeo за около двадесет години, като построяват кулата на тамплиерите и манастира.Към края на века каструмът попада под властта на фамилията Анибалди, която на свой ред го продава на Пиетро Каетани, племенник на Бонифаций VIII, през 1301 г. Семейство Каетани го притежава в продължение на около 400 години, с малко прекъсване от около тридесет години. През 1713 г. феодалът е продаден от Микеланджело Каетани на принц Франческо Мария Русполи, който пет години по-късно го дава като зестра на дъщеря си, омъжена за Орсини. Само след две години те трябва да го върнат на преподобната Апостолическа камара, която го продава от 1808 до 1822 г. на княз Станислав Понятовски. Князът нарежда да бъдат построени няколко сгради, сред които Казино ди Кача, днешната вила Боки и последният етаж на баронския дворец. След интермедията с Пониатовски феодът се връща в ръцете на преподобната Апостолическа камара до обединението на Италия през 1870 г.МитътВ Цирцео се пази легендата за магьосницата Цирцея, разказана от Омир в "Одисея". Вероятно именно евбейските мореплаватели, тези, които основават първата гръцка колония на запад - Питекуза (на днешния остров Иския), поставят мита за Цирцея на носа.Накратко, Омировата история разказва за кацането на Одисей на остров Ея и за срещата му с Цирцея. След като слизат на брега, половината от хората на Олисей, водени от Еврилоко, тръгват да изследват острова и намират дома на Цирцея, която отначало ги посреща любезно, но скоро след това ги превръща в свине, като ги кара да изпият вълшебна отвара. Като не вижда приятелите си да се връщат, Олисей тръгва да ги търси. По пътя му се явява Хермес, който го предупреждава за заклинанията на Цирцея и му дава билката Моли, която расте на носа и която прави заклинанията на магьосницата неефективни. Олисей ще остане на остров Ея като гост на Цирцея цяла година, след което, помолен от спътниците си да си спомни за далечната си родина, ще отплава отново.ПраисторияЦирцео е бил обитаван от много далечни времена, за което свидетелстват многобройните праисторически артефакти, открити в някои от морските пещери, които се откриват по южния склон. Най-важната от тях със сигурност е Grotta Guattari, където на 25 февруари 1939 г. професор Алберто Карло Блан разпознава череп на неандерталец, датиран отпреди 50 000 години. По-късно в пещерата са открити и две човешки челюсти.Други важни пещери за праисторията на Цирцео са тези на Фоселоне и Брейл, обитавани първо от неандерталски човек, а след това от Хомо Сапиенс.След преждевременната смърт на професор Блан изследванията продължават благодарение на работата на професор Марчело Дзей, който основава Центъра за изследване на кватернерната екология (Centro Studi per l'Ecologia del Quaternario), базиран в Чирчео, и постоянната изложба "Хомо Сапиенс и местообитанията", разположена в кулата на тамплиерите от XIII век. Той също така провежда множество проучвания в района, като идентифицира няколко праисторически селища, включително Riparo Blanc, датирано отпреди около 8500 години, и селище на "търговци на обсидиан" на езерото Паола в района на La Casarina. Според професора неолитните хора, първите мореплаватели от Цирцео, са тръгвали на борда на елементарни лодки към Палмарола, за да се снабдят с тази важна суровина, смятана за престижна стока.