БУРЯТА НА ДЖОРДЖОНЕ

Венецианският патриций Маркантонио Микел споменава в своите "Notizie d'opere del disegno" картина, видяна в двореца "Вендрамин" във Венеция през 1530 г.: "el paesetto in tela cun la tempesta, cum la cingana [циганка] et soldato ... de man de Zorzi de Castefranco".Всички критици отъждествяват описаната картина с тази на Джорджоне. Поне до XVIII в. тя е била част от колекцията на Вендрамин.През 1875 г. става собственост на принцовете Джованнели, които през 1932 г. я продават на италианската държава. Понастоящем се намира в Gallerie dell'Accademia във Венеция.Поколения учени са пролели реки от мастило в опит да разберат какво "наистина" представлява картината.Каква е връзката между хората, нарисувани в този красив пейзаж? Истински или въображаем е градът, ограден със стени? И защо се задава буря? Дали това е история (митологична, библейска...), алегория или дори чиста фантазия на художника?Не за пръв път една картина е обект на различни тълкувания (достатъчно е да си спомним "Примавера" на Ботичели, но също и "Белязаният от Урбино" на Пиеро дела Франческа и "Свещена любов и профанска любов" на Тициан), но по отношение на "Бурята" позициите на критиците са дори непримирими. И всеки учен, предлагайки "своята" интерпретация, разрушава тези преди него... и на свой ред бива разрушен от следващия критик.Това, което следва, е кратък и непълен списък на различните хипотези.До средата на XIX в. сцената се тълкува, може би малко наивно, като портрет на художника със семейството му, а картината е озаглавена "Семейството на Джорджоне".След това се е смятало, че става дума за изображение, произлязло от античната митология: или от Тебейда на Стазио (Адраст открива в една гора Хипсипила, която кърми Офелет, син на Ликург), или от Метаморфозите на Овидий (Девкалион и Пирра, прародителите на човечеството, оцелели от всемирния потоп).Някои го възприемат като колаж от абстрактни "персонификации": Сила (войникът) и Милосърдие (жената) във вечна борба срещу непредсказуемостта на Фортуна (мълнията, която разкъсва облаците).Някои други пък виждат в него сложна езотерична интерпретация на библейския разказ за "намирането на Мойсей" на брега на Нил. Не по-малко сложно е и тълкуването на онези, които свързват сцената с ренесансовия алегоричен роман на Франческо Колона (Hypnerotomachia Poliphili), изпъстрен с препратки към египетския херметизъм: жената е Изида и Венера заедно, "майка на всички неща", произход и край на всичко.Има и такива, които залагат на това, че това са Адам и Ева след изгонването от Едем: Адам си почива от труда, Ева кърми детето Каин, което е родила с болки, градът на заден план е изгубеният Едем, мълнията символизира божествения гняв. Има и такива, които твърдят, че "Бурята" е "одеялото" на портрета на венецианския капитан Еразмо да Нарни, известен като Гатамелата, и го представя близо до Тревизо - градът, чиито стени е трябвало да възстанови.Не можем да премълчим и факта, че през 1998 г. в книгата на Ж. Мануел де Прада, озаглавена "Бурята", се предлага нова, макар и измислена, интерпретация на картината.