Базиликата "Сан Витале" е един от най-важните паметници на раннохристиянското изкуство в Италия, най-вече заради красотата на мозайките си. Основана от Джулиано Арджентарио по заповед на епископ Еклезио, осмоъгълната базилика е осветена през 548 г. от архиепископ Максимиан.Източното влияние, което винаги присъства в архитектурата на Равена, тук заема доминираща роля както от архитектурна гледна точка, тъй като съчетава елементи от източната и западната традиция, така и в мозаечната украса, която ясно изразява идеологията и религиозността на епохата на Юстиниан. Трикорабната базилика е заменена от централно ядро с осмоъгълен план, увенчано с купол и почиващо на осем колони и арки. Куполът и нишите са стенописани през 1780 г. от болонските майстори Бароци и Гандолфи и венецианеца Гуарана.Когато човек влезе в базиликата "Сан Витале", погледът му е привлечен от високите пространства, огромната мозаечна украса на апсидата, големите обеми и бароковите фрески на купола. Може би заради това напрежение нагоре човек не забелязва едно малко, по-малко известно бижу. В презвитериума, точно срещу олтара, от едната страна на осмоъгълния под е изобразен лабиринт. Малките стрелки тръгват от центъра и чрез криволичеща предвечна пътека се насочват към центъра на базиликата. В ранното християнство лабиринтът често е използван като символ на греха и пътя към пречистването. Намирането на пътя от лабиринта е акт на прераждане.След като завършите пътя на лабиринта по пода на Сан Витале, можете да погледнете нагоре към олтара и да съзерцавате мозайките, които са сред най-красивите в християнството.
