Top of the World
Църквата "Санто Стефано Ротондо" е църква от V век в Рим, разположена на хълма Целия в квартал Монти. Управлявана до 1580 г. от унгарски павликяни, оттогава църквата принадлежи на Папския германо-унгарски колеж в Рим. Издигната е в малка базилика и е национална църква на УнгарияЦърквата е построена върху част от римските казарми Castra peregrina, в които са се помещавали провинциалните войски, и на мястото на митраеум, който е бил засаден там около 180 г. и е открит през 1973-1975 г. Наблизо се е намирала и голяма резиденция на Валери (domus Valerii).Строежът вероятно е поръчан от папа Лъв I (440-461 г.), при когото е построена и друга църква, посветена на свети Стефан (Santo Stefano на Via Latina), и трябва да е започнат през последните години от понтификата му: в част от основите на сградата са намерени две монети на император Либерий Север (461-465 г.); освен това дендрохронологията е установила, че дървото, използвано за покривните греди, е отсечено около 455 г. От източниците обаче знаем, чецърквата е била осветена едва по-късно, от папа Симплиций (468-483).Сградата е имала кръгъл план, съставен първоначално от три концентрични кръга: централното пространство (диаметър 22 м) е било ограничено от кръг от 22 архитравни колони, върху които се опира барабан (висок 22,16 м); тази централна част е била заобиколена от две по-ниски пръстеновидни амбулатории: вътрешната (диаметър 42 м) е била ограничена от втори кръг от колони, свързани с арки, днес вмъкнати в непрекъсната стена, а външната (диаметър 66 м), която е изчезнала, е била затворена с ниска стена.В най-външния пръстен радиални колонади, увенчани със стена, са обособявали четири помещения с по-голяма височина, в които е вписан гръцки кръст в кръгъл план, разпознаваем дори отвън поради разликата във височината на покривите.Колонадата, заобикаляща централното пространство, е съставена от 22 колони с повторно използвани валове и бази (всяка с различна височина), а йонийските капители са специално изработени през V в. за църквата. Архитравите над колоните, вероятно преработени от повторно използвани блокове с различен произход, също са с малко по-различна височина.Сградата е част от "класическия ренесанс" на римската раннохристиянска архитектура, който достига своя връх в годините между 430 и 460 г. (базиликата "Света Мария Майор", базиликата "Света Сабина", реконструкцията на Латеранския баптистерий, мавзолеят "Света Констанция") и се характеризира със съзнателно позоваване на римската и късноантичната архитектура.Планът възприема, сливайки ги, двата модела на сгради с централен план - кръговия план с амбулатория и плана на гръцкия кръст, използвани още по времето на Константин за сгради за поклонение и по-специално за мартирии, паметници на мъченици.Структурата на сградата има сходство с плана на ротондата (Анастасис) на базиликата на Божи гроб в Йерусалим, която поради големия си престиж представлява траен модел за западната архитектура до Средновековието.През VII в. папа Теодор I (642-649 г.) пренася мощите на светите мъченици Примо и Фелициано в Санто Стефано Ротондо. Върху новата гробница на мъчениците, разположена в североизточния ръкав, е издигнат нов олтар със сребърен антепендиум, зад който външната стена е разрушена, за да се направи малка апсида.През следващите векове църквата се руши.През XVIII в., като компенсация за разрушаването на унгарската национална църква "Свети Стефан Малки" във Ватикана, в базиликата "Свети Стефан Ротунд" е създаден нов унгарски национален параклис за студентите от Кралство Унгария.През 1958 г. започват археологически разкопки в подножието на църквата и околността, както и редица реставрации, които продължават и до днес.Базиликата принадлежи на Папския немско-унгарски колеж и е част от енорията на близката Санта Мария в Домника ала Навичела. Тя е с кардиналско звание, титул Sancti Stephani in Coelio Monte.
