Вила Сербелони има много древна история. Още през 1533 г. тя е собственост на семейство Сфондрати, но след това преминава в ръцете на граф Алесандро Сербелони, който ѝ се посвещава с тяло и душа. Екстериорът, просторен, но със семпли линии, не е променен; интериорът е внимателно декориран - от сводестите и касирани тавани до картините и предметите на изкуството.Херцог Сербелони обаче се интересувал повече от огромния парк, отколкото от вилата; похарчил непосилни суми, за да изгради пътища за карета, алеи и пътеки с дължина около 18 км. Херцогът умира в Беладжио през 1826 г., вилата преминава в ръцете на синовете му Джовани Батиста и Фердинандо, като след смъртта на последния постепенно запада, а наследниците, започвайки от 1870 г., отдават имота под наем на Антонио Мела, който го превръща в пристройка към Albergo de la Grande Bretagne; накрая през 1907 г. го продават на швейцарска компания, която го превръща в Albergo Serbelloni. Хотелът е закупен от принцеса Ела Уокър, която го завещава на фондация Рокфелер през 1959 г.Днес Вила Сербелони се използва като място за престой и срещи на учени. Много прочути гости са отсядали във вилата, можем да си спомним времето, когато тя все още е била собственост на семейство Сфондерати: император Максимилиан I, Леонардо да Винчи, Лодовико ил Моро, Бианка Сфорца, кардинал Борромео. През XIX в. списъкът на гостите е впечатляващ: Пелико, Морончели, император Франциск I, кралица Виктория, кайзер Вилхелм, Умберто I; писатели като Манцони, Гроси, Пиндемонте.Паркът на вила "Сербелони" се простира върху стръмния нос, разделящ двата ръкава на езерото, където според преданието Плиний Младши е притежавал вила, наречена Трагодия.Оригиналният план на вилата датира от 1400 г. и е построен по заповед на Марчезино Станга, феодален владетел на мястото. През 1788 г. тя преминава в ръцете на граф Алесандро Сербелони, член на една от най-благородните и богати фамилии в Ломбардия, който ѝ се посвещава с тяло и душа, като се концентрира най-вече върху изграждането на огромен открит парк, в който нарежда да се изградят каретни пътища, алеи и алеи с обща дължина около 18 км. След смъртта на графа вилата преминава от една собственост в друга, а в края на XIX в. е превърната в хотел. По-късно комплексът е придобит от американката Ела Уокър, принцеса Дела Торе и Тасо, която решава да живее отново там, а след смъртта си го дарява на фондация "Рокфелер". Днес вилата е място за провеждане на конгреси и учебни престои на фондацията.За посетители са отворени само градините - внушителна плетеница от пътеки, потънали в местна и екзотична растителност и украсени с тераси, статуи и изкуствени гротове. На спокойна разходка може да се насладите на превъзходна панорама към разклоненията на езерото Комо и Леко, а от укреплението на носа се открива гледка към северното разклонение на езерото и Преалпите.
