Вулканът Попокатепетл, чието име е ацтекската дума за пушеща планина, се издига на 5426 м на 70 км югоизточно от Мексико сити и е вторият по височина вулкан в Северна Америка. Покритият с ледници стратовулкан съдържа стръмно засводен кратер с дълбочина 250-450 м. Общо взето симетричният вулкан е изменен от острият връх Венторило на северозапад, остатък от по-ранен вулкан. Най-малко три предишни големи конуса са разрушени от гравитационен срив през плейстоцена, което води до образуването на масивни отломки и лавинни отлагания, покриващи обширни територии южно от вулкана. Съвременният вулкан е изграден южно от късноплейстоценския до холоценския конус El Fraile. От средата на холоцена досега от Попокатепетл са станали три големи плинични изригвания, последното от които около 800 г., придружени от пирокластични потоци и огромни лахари, които са помели басейните под вулкана. Чести исторически изригвания, за пръв път записани в ацтекските кодекси, са се случвали още от предколумбово време.
