Дворецът е построен през 1738 г. по заповед на маркиз Попано Никола Москати, като обединява две предишни сгради, получени с зестрата на съпругата му. Проектът традиционно се приписва на архитекта Фердинандо Санфеличе. За съжаление градината, която се простирала в задната част на двореца, е загубена. Сградата се отличава с оригиналното вътрешно стълбище, известно като стълбището с крилата на сокола. Интериорът и екстериорът са богато украсени с декорация от мазилка в явен стил рококо, създадена от Аниело Прециозо по проект на Франческо Атанасио около 1742 г. Входните врати на апартаментите са увенчани със суперпортали от мазилка, в центъра на които има медальони с портретни бюстове. В края на XVIII в. дворецът претърпява реконструкция, която разширява структурата, като добавя още един етаж. В края на XIX в. семейството е принудено да продаде апартаментите на първия и втория етаж. Новият собственик Томазо Атиенца, известен като "испанеца", на когото е кръстен дворецът, поръчва фреските в стаите, които днес са почти напълно изгубени.
