Еолийски острови

Еолийските острови се състоят от седем острова, към които се добавят островчета и скали, излизащи от морето. Те са изучавани поне от XVIII в., тъй като са предоставили на науката пример за два вида изригвания: вулканични, т.е. изригвания от експлозивен тип, при които в атмосферата се изхвърлят фрагменти лава, които по време на полета си придобиват заоблена форма, и тромбови, характеризиращи се с нискоенергийни експлозии, които следват една след друга на различни интервали.Историята на Еолийските острови е наистина много древна.Първите хора, достигнали до тях, се заселват предимно на най-големия остров Липари и построяват истинско село на скалния масив от лава, известен днес като Rocca del Castello. Това население, пристигнало в началото на IV хилядолетие пр.н.е., е било част от цивилизацията на Стентинелите, която най-вероятно е дошла от близката Сицилия и е била привлечена от наличието на многобройни кариери за обсидиан - много интересен икономически ресурс по онова време, тъй като камъкът се е използвал за изработване на оръжия и инструменти, преди откриването на металите: обсидианът изглежда е бил материал с голяма стойност още от неолита.Както вече споменахме, с откриването на металите около 2500 г. пр.н.е. пазарът на обсидиан губи позиции, въпреки че Еолийските острови, предвид стратегическото им положение, не са пострадали.С нашествията на други италийски народи през желязната епоха той изпада в полуразпад за векове, а възраждането му настъпва едва от XVIII в. пр. н. е. нататък, най-вече благодарение на задоволителните контакти с микенска Гърция: островите често са посещавани от микенските народи, а тук са създадени и много аванпостове за контрол на търговските пътища. През VI в. пр.н.е. Липари най-накрая е колонизиран от групи гърци от дорийски произход, които създават тук мощен флот, с който завладяват околните земи, осигурявайки си търговски контрол. Истинското историческо доказателство идва с началото на Първата пуническа война през 264 г. пр.н.е., когато Липари се съюзява с картагенците, за да победи Римската империя. Очевидно с победата на империята през 252 г. пр.н.е. римският консул Кай Аврелий го подчинява на Рим.Въпреки периода на разцвет под управлението на империята, с нейното падане островите преминават през период на истински упадък, особено под византийско управление.Възраждането на Липари се дължи единствено на завладяването му от норманите, които го заселват отново и го укрепват, като дори построяват замък.През Средновековието през Еолийските острови преминават много народи, като швабите, анжуйците и арагонците. През XIV в. се сблъсква с много сблъсъци, главно поради разногласия между анжуйците и арагонците.По-късно, по-точно през 1443 г., той става част от собствеността на Неаполитанската корона, поради което по право Липари с околните острови официално става собственост на Неаполитанското кралство.Просперитетът обаче продължил много кратко поради непрекъснатите сарацински набези. За съжаление през 1544 г. турска флота, водена от Ариаден Барбароса, разрушава град Липари, като заробва почти осем хиляди жители.Благодарение на Карл V обаче той отново е населен и укрепен... Въпреки това през следващите години островът не живее спокойно поради непрекъснатите пиратски набези.Едва когато става част от Кралство на двете Сицилии, Липари и островите му отново могат да процъфтяват както някога, особено поради значителното му значение като задължително пристанище за няколко корабни линии.