Етнографски музей на употребите и обичаите на населението на Романия,

Откритият през 1981 г. Етнографски музей на употребите и обичаите на хората от Романя (Museo Etnografico degli Usi e Costumi della Gente di Romagna) е резултат от търпеливата и страстна работа по събирането на материали, насърчавана и активизирана от края на 60-те години на миналия век от група доброволци. През 1973 г. тази група се организира в Етнографски комитет под ръководството на Джузепе Себеста (етнограф и музеолог, тогава директор на Музея на бита и обичаите на народа на Трентино) с цел да се положат научните основи за създаването на музей.

Първият документ, в който музеят се споменава като проект и перспектива, е от 1971 г., а решението на общинския съвет за създаване на музея - от 1973 г.

Успоредно с теренните проучвания и непрекъснатата работа по събирането на етнографски материали и артефакти, в началото на 70-те години на ХХ в. се разработват планове за възстановяване на общинската кланица (построена през 1924 г.), която по това време се използва като общинско депо, за да бъде предоставена на музея, който предстои да бъде създаден. През 1981 г. общинската администрация обявява конкурс за ръководството на музейния институт, а през 1983 г. е одобрен първият устав, който определя организацията и органите му за управление.

През ноември 1989 г., благодарение на средства, предоставени от област Емилия-Романя, музеят е открит в новото си разширение и оформление с откриването на нови раздели и образователни услуги.

Откриването на Етнографския център за изследвания и документация и започването на системно организиране на изследователски кампании и производство на документални материали датира от 1985 г. С този център музеят се снабдява с архиви и инструменти за научно разпространение, създава изследователски лаборатории за насърчаване на изучаването на народните традиции, изготвянето на аудиовизуална документация, текстове, периодични изложби, конференции, учебни дни и образователни инициативи. Центърът разполага с библиотека и библиотека с вестници, специализирани в областта на демо-етно-антропологията, както и с важни архиви от аудиовизуални, фотографски и иконографски източници.

От 1996 г. насам музеят приема организационната форма на публична институция с културна и управленска автономия и в логото си е приел абревиатурата MET (Етнографски музей).

Историята започва през 1971 г., когато се реализира идеята за създаване на музей, посветен на културната идентичност и народните традиции.

Етнографският музей събира и съхранява свидетелствата на хората от един богат на народни традиции район: Романя, и по-специално нейната южна част, заключена между Апенините и адриатическото крайбрежие. Предметите и инструментите, които са изложени както в закритите, така и в откритите помещения, отразяват историята и в известен смисъл душата на тази територия и ни помагат да разберем нейната среда и ежедневие.

В музея човек се среща с историята, културата и традициите на даден народ във всичките им многобройни и понякога непознати аспекти (символи, ритуали, общество, изкуство).