В обширния парк, който го заобикаля, се намира дори 46-метрова секвоя - най-високото дърво в цяла Тоскана и петото по височина в Италия. Защото оттук започва невероятният спектакъл на Саммецано, малко градче в община Реджело. Заобиколен от вековни дървета, се намира известният замък Саммецано - уникална постройка, истинско скрито бижу на Тоскана.
Не очаквайте обичайната средновековна крепост, защото в това старинно имение бие сърце, обърнато на изток. Твърди се, че тук е отсядал дори Карл Велики, а през 1878 г. е документирано посещение на крал Умберто I. До 1488 г. замъкът принадлежи на флорентинската фамилия Гуалтиероти, а по-късно става собственост на Биндо Алтовити и Джовани Медичи. През 1564 г. великият херцог Козимо I създава бандита ди Саммецано - голяма територия, в която е забранено да се лови риба и да се ловува без разрешение, след което дарява имението на сина си Фердинандо, бъдещия велик херцог на Тоскана. През XVII в. замъкът е закупен от фамилията Ксименес д'Аарагона, а през 1816 г. преминава в ръцете на фамилията Панчиатичи. Сегашният му вид е дело на маркиз Фердинандо Панчиатичи Ксименес д'Арагона, който между 1853 и 1889 г. създава необичайна и великолепна структура в мавритански стил - ислямското изкуство, което се разпространява в Западното Средиземноморие между края на XI и края на XV век. Резултатът е замък с визионерска архитектура, украсен с фантасмагорични и цветни форми, които пренасят зрителя в обстановката на "Хиляда и една нощ".
Ако фасадата напомня на индийския мавзолей Тадж Махал, то интериорът е вдъхновен от декорацията на Алхамбра в Гранада. Многобройни и различни са стаите, които тя загражда: сред тях са Залата на пауните, галерията между Огледалната зала и осмоъгълника на Фумоара, Бялата стая и дори малък параклис, създаващ невероятен лабиринт от цветове.
Маркиз Панчатичи, роден в тосканската столица през 1813 г., е един от безспорните герои в обществения и политическия живот на столицата Флоренция: културен човек, прекрасен колекционер и страстен ботаник, Фердинандо извършва важни меценатски дейности за града. Не само чрез щедри дарения, но и чрез сътрудничество с флорентинските културни институции, от Академията до Уфици, през Барджело, Джоргофили и Società Toscana di Orticultura, като активно участва в политическия живот на града.
От неговия гениален промисъл днес е останал замъкът Саммецано, на който той посвещава голяма част от живота си, за да умре в стаите му на 18 октомври 1897 г. След години на изоставяне и постепенна деградация имението се реставрира. (FirenzeToday)
