Легендата разказва за Бяла дама, която била хвърлена от стените на древен замък от злия си съпруг. Но небето се смилило над нея и ѝ дало скално тяло, преди да се разбие в скалите. Говори се, че душата ѝ все още е там, на една скала с изглед към залива, близо до останките на древното имение Дуино, и че някои нощи оживява и се скита неспокойно.Сградата е съставна и масивна конструкция: над всичко се извисява кулата от XVI в., запазила непокътната двехилядолетната си структура; именно около тази кула, върху руините на римски аванпост, през XIV в. е започнало изграждането на сегашния замък, недалеч от древния.От 1600 г. нататък, по времето на графовете Турн Хофер Валсасина, замъкът постепенно придобива оттенъка на хуманитарен център, който поддържа и до днес. Възможно е да се посетят 15 перфектно обзаведени стаи, богати на свидетелства, които разказват за дългата история на фамилията на принцовете Делла Торе и Тасо, чието родословие е свързано с европейските пощенски услуги от 1400 г. насам. Обиколката, която продължава около час и половина, дава възможност да се възхитите не само на ценното обзавеждане, но и на многобройни исторически документи, оригинални писма, семейни снимки и старинни гравюри; особено внимание заслужава пианото "Лист". Архитектурен шедьовър е стълбището на Паладио.Наистина впечатляваща е гледката от върха на кулата, която се простира на триста и шестдесет градуса от Карста до морето, а атмосферата в семейния параклис е много специална. Разхождайки се из парка, можем да оценим богатото разнообразие на средиземноморската флора: космати дъбове, тисове, маслинови дървета, кипариси и многобройни каскади от разноцветни цветя, които оцветяват и парфюмират пътеките на замъка. Бункерът на замъка е с площ от 400 квадратни метра и е дълбок 18 метра.
