Калабрия / пещерата Ромито

От съществено откритие на пещерите Ромито, станало през 1961 г. на територията на Папасидеро, пролило невероятна светлина върху праисторически събития Северна Калабрия, което доказва, че тя е населена с най-малко 20 000 години.

Човекът Ромито бил от породата кроманьонци, не можел да отглежда животни и не познавал земеделието и обработката на керамика.

Пещерата е разделена на две отделни части: – това е истинска, дълбока, на около двадесет метра, който влиза в образуването на варовик с тунел тесен и тъмен, и за ремонт, който обхваща около 34 метра в посока изток-запад. За неолита въглеродният анализ 14 дава 4470 пр. н. е. докато за горните палеолитни слоеве, най-старите досега датирани, той датира от около 16 800 години пр. н. е. Хомо сапиенс обитаваше пещерата много интензивно, оставяйки безброй доказателства за преминаването му в литични и костни инструменти, великолепни графити и останки от скелетите си. Фигурата на бика с дължина около 1,20 метра е гравирана върху камък с дължина около 2,30 метра и наклонена на 45°.

Рисунката, в идеални пропорции, е направена с уверен удар. Рогата, видими от двете страни, се проектират напред и имат затворен профил. Внимателно са представени някои подробности, като ноздрите, устата, току-що споменатото око, ухото. До голяма степен се открояват кожните гънки на шията и много точно са описани напуканите крака. Сегментът пресича фигурата на животното върху бъбреците. Под голямата фигура на бика е гравирана, много по-тънка, друга фигура на бика, от която са направени само гърдите, главата и част от гърба. Срещу камъка с бовида има още един с дължина около 3,50 метра, с гравирани линейни знаци, които имат привидно неразбираем смисъл. Неолитното присъствие на пещерата Ромито е документирано от находката на петдесет керамични плочки, които показват съществуването на транзита на обсидианската търговия, произхождащ от Еолийските острови. Пещерата, посещавана от много туристи, може да бъде наблюдавана на мястото на тяхното погребение, датиращо от около 9200 г.пр. н. е., всяка от които съдържа няколко души, подредени според определен ритуал.

Една от тези погребални двойки е намерена в пещера, а другите две двойки-в скривалище, близо до камък с фигура на бик. От тези двойки скелети първият се съхранява в Националния музей на Реджо-ди-Калабрия, на втория се намира във флорентински музей на праисторията, заедно с литическими счупено (около 300), открити в различни слоеве, разследвани в приюта и пещера, третият все още е предмет на проучване на Института по история във Флоренция.