представлява великолепен пример за апулийска романска архитектура и е разположен толкова близо до морето, че изглежда сякаш виси над водата. Фасадата на една от най-важните сгради в града напомня на пизанските типове и затваря розов прозорец, украсен със зооморфни фигури. Двойно стълбище води до бронзовия портал от 1180 г., дело на скулптора Барисано да Трани, а камбанарията доминира над сградата. Интериорът е разделен на три нефа с помощта на двойни колони. Трезвият характер на украсата придава голяма духовност на горната църква, от която може да се стигне до първата крипта - църквата "Санта Мария", в която са запазени части от древната мозаечна настилка. Стълбище води до втората крипта, посветена на Свети Никола Пелегрино, където се съхраняват останките на светеца. На долното ниво се намира и хипогеумът на Сан Леучо, разкопан под морското равнище.Легендата разказва, че Свети Николай Пелегрино, който произхождал от манастира "Свети Лука" във Фокида, кацнал в Трани, след като пътувал през Гърция и Далмация. Само на 18-годишна възраст, при изчерпване на силите си, поклонникът умира в Трани и след чудесата, които се случват след смъртта му, архиепископът на Византия го провъзгласява за светец. След канонизацията му той решава да построи църква в негова чест през 1099 г. върху руините на църквата "Санта Мария дела Скала".Изградена от местен варовиков туф, катедралата е великолепен пример за апулийска романска архитектура, уникална с това, че е двойна църква, с великолепна крипта, в която се намират останките на свети Никола Пелегрино. Горната църква, завършена през XIII в., има базиликален план и три нефа, с полукръгли апсиди с толкова високи пропорции, че напомнят на скандинавски постройки. Използването на заострена арка под камбанарията е необичайно архитектурно решение, което придава на сградата още по-голяма лекота.
