Кралският дворец в Казерта е кралски дворец с прилежащ парк, разположен в Казерта. Той е най-голямата кралска резиденция в света.Кралският дворец в Казерта е поръчан от краля на Неапол Карл Бурбонски, който, поразен от красотата на пейзажа на Казерта и желаейки да осигури достойно представително седалище на правителството на столицата Неапол и на неговото кралство, иска да построи дворец, който да може да се мери с този във Версай. Първоначално се приемало за даденост, че дворецът ще бъде построен в Неапол, но Шарл Бурбонски, съзнавайки значителната уязвимост на столицата от евентуални нападения (особено откъм морето), намислил да го построи във вътрешността на страната, в района на Казерта: по-безопасно място и все пак недалеч от Неапол.След отказа на Никола Салви, който бил засегнат от сериозни здравословни проблеми, владетелят се обърнал към архитекта Луиджи Ванвители, който по това време работел по възстановяването на базиликата в Лорето от името на папската държава. Шарл Бурбонски получава разрешение от папата да възложи изпълнението на поръчката на художника и междувременно закупува необходимата площ, където се е намирал дворецът от XVI в. на фамилията Акуавива, от техния наследник херцог Микеланджело Гаетани, като заплаща за него 489 343 дуката - сума, която, макар и огромна, със сигурност е била силно занижена: Гаетани всъщност вече е претърпял конфискация на част от наследството си заради антибурбонското си минало.Луиджи Ванвители, архитектът на дворецаКралят настоява проектът да включва освен двореца и парка и оформлението на заобикалящата го градска зона, като водоснабдяването да се осъществява от нов акведукт (Acquedotto Carolino), минаващ през съседния комплекс Сан Леучо. Новият дворец е трябвало да бъде символ на новата държава на Бурбоните и да демонстрира мощ и величие, но също така да бъде ефективен и рационален.Проектът е част от по-широкия политически план на крал Карл Бурбонски, който вероятно е искал да премести и някои от административните структури на държавата в новия дворец, свързвайки го със столицата Неапол с монументален булевард с дължина над 20 км. Този план обаче е осъществен само частично; дори самият кралски дворец не е завършен с първоначално планираните купол и ъглови кули.Ванвители пристига в Казерта през 1751 г. и веднага започва проектирането на двореца, като му е възложено да го направи един от най-красивите в Европа. На 22 ноември същата година архитектът представя окончателния проект на краля на Неапол за одобрение. Два месеца по-късно, на 20 януари 1752 г., рождения ден на краля, по време на тържествена церемония в присъствието на кралското семейство с ескадрони от кавалерия и драгуни, маркиращи периметъра на сградата, е положен основният камък. Този момент е припомнен от фреската на Дженаро Малдарели на свода на Тронната зала.Фараонската работа, която кралят на Неапол изисква от него, подтиква Ванвители да се обгради с ценни сътрудници: Марчело Фронтон се присъединява към него в работата по двореца, Франческо Колечини - в тази по парка и акведукта, а Мартин Бианкур от Париж е назначен за главен градинар. През следващата година, когато работата по двореца вече е напреднала, започва изграждането на парка. Работата отнема общо няколко години и някои детайли остават недовършени. Всъщност през 1759 г. Карл Бурбонски Неаполитански се възкачва на испанския престол (под името Карл III) и напуска Неапол, за да замине за Мадрид.
