Кремъл - най-известната забележителност в Москва е почти град в града. Зад внушителните стени на Кремъл се намират елегантни катедрали, благороднически дворци и музеи, пълни с невъобразими богатства, както и руски правителствени учреждения. Въпреки че на мястото на Кремъл има доказателства за човешко заселване, датиращи от 500 г. пр.н.е., историята на Москва и нейния Кремъл започва около 1147 г., когато Юрий Долгорукий, велик княз на Киев, построява дървена крепост на мястото, където се сливат реките Неглина и Москва. Градът бързо се разраства и въпреки че е изравнен със земята от монголите през 1208 г., скоро е достатъчно мощен, за да постигне надмощие сред руските княжества по онова време.
През същия период в Кремъл започват да се появяват няколко каменни сгради, а към края на XIV в. цитаделата е укрепена с каменни стени. По времето на Иван Велики (1462-1505 г.) Кремъл се превръща в център на обединената руска държава и е значително преустроен. Междувременно Москва се разпространява извън стените на цитаделата, а Кремъл се превръща в център на политическата и религиозната власт. През този период са построени величествените катедрали "Успение Богородично", "Благовещение" и "Архангелска", както и Теремският дворец - царската резиденция. Добавянето на камбанарията завършва "Соборния площад". Наследниците на Иван развиват и адаптират комплекса на Кремъл и дори когато Петър Велики премества столицата в Санкт Петербург, руските владетели продължават да оставят своя отпечатък върху "средновековния град". Самият Петър построява Кремълския арсенал, който първоначално е предназначен за военен музей, а сега в него се помещават казарми, а през XVIII и XIX в. са създадени неокласически шедьоври като Сенатския дворец и Големия кремълски дворец. След революцията от 1917 г. Кремъл си възвръща мястото на седалище на руското правителство; наследството от комунистическия период все още се вижда в големите червени звезди над много отбранителни кули и в огромния Държавен дворец, първоначално Конгресен дворец.
В далечното минало Кремъл е бил средновековен град, кипящ от шума и суетата на ежедневието. В днешно време разделението на цитаделата на площади и улици е много по-официално, въпреки че някои от тях са запазили оригиналните си имена от миналите векове. Дворците, построени от XV до XX в., се съчетават в уникална архитектурна панорама на площадите Соборная, Ивановская, Дворцовая, Сенатская и Троицкая, както и на улиците Спаская, Боровицкая и Дворцовая. Двата основни площада в Кремъл са Соборният и Ивановският: Соборният площад е в самото сърце на Кремъл и традиционно е център на руския политически и духовен живот; Ивановският площад е най-големият от площадите в Кремъл и някога е бил търговското и административното сърце на Москва.
