Калиакра е нос в Южна Добруджа на северното българско Черноморие, който завършва с дълъг и тесен нос на 12 км източно от Каварна. Съществува народна приказка за това как се е образувал дългият и тесен нос, достигащ на два километра навътре в морето. Когато турците преследвали Свети Николай Мирликийски (празнува се на 6 декември и 9 май), той побягнал към морето и Бог разширил сушата под краката му. Накрая светецът бил хванат и умрял от мъченическа смърт точно на мястото, където днес се намира параклисът "Свети Николай" - в самия край на нос Калиакра.
Разбира се, тази история не отговаря на житието на светеца, тъй като той умира тихо, на преклонна възраст и от естествена смърт през 342 г.; освен това между кончината му и пристигането на турците по тези земи са изминали хиляда години. Но красотата на легендата е част от красотата на "Красивия нос" (Калиакра на гръцки). Друга част от тази красота е легендата за онези 40 девойки, които предпочели смъртта пред безчестието. Когато турците опустошавали региона, те заловили 40 красиви девойки, които трябвало да бъдат дадени на най-смелите воини като награда. Събрали ги в края на носа, откъдето нямало измъкване. Момичетата не се познавали и били с различен начин на мислене. Когато решиха да се хвърлят от скалата, за да не ги насилват неверниците, някои се поколебаха. Затова решиха да сплетат косите си на плитки. Най-смелите скочили и повлекли след себе си всички останали. Нито един от тях не оцеля. Морето ги отвлякло, но и сега те се връщат нощем, водени от любовта към родното си място. Крепостта Калиакра се намира на нос Калиакра,близо до село Българево. Брегът там е много стръмен с отвесни скали с височина около 70 м., което е причината на носа да бъдат изградени укрепления в древността.
Най-ранните находки са датирани от IV в. Хр. когато носът е бил обитаван от тракийското племе "тиризи", което дава първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището е наричано Акра Кастелум. Името Калиакра (от гръцки - "добър нос") се споменава за първи път в историческите извори през XIII в. сл. Периодът на най-голям разцвет на Калиакра е втората половина на XIV в., когато е столица на княжество Карвуна, ръководено от българските владетели Балик и Добротица. Калиакра е една от последните български земи, попаднали под османско иго.
Останките от крепостта са предимно от периода на деспотство Добротица. Някои от находките са изложени в малък музей, разположен в пещера на носа.
