Top of the World
Комплексът, известен най-вече като бившия йезуитски колеж "Максимус", е седалище на колежа на Обществото на Исус от средата на XVI в., когато през 1554 г. отците йезуити купуват двореца от XV в. на Джан Томазо Карафа. През 1557 г. започва строителството на училища и нова църква под ръководството първо на Полидоро Кафаро, а по-късно на йезуитския архитект Джовани Тристано, който е заменен от своя ученик, също йезуит, Джовани де Росис. През 1558 г. е придобита къщата на Джована Комината, а след дълги преговори и прилежащата диакония, датираща от раннохристиянския период и посветена на светите Йоан и Павел, която е разрушена през 1566 г., за да се построят презвитерият и сакристията на църквата от XVI в., самата тя частично разрушена по време на последвалите работи по преобразуването ѝ[1].След като през 1571 г. е придобит дворецът на Андреа д'Еволи, между 1572 и 1578 г. е построен манастирът от XVI в. Де Росис, който сега е включен в структурите от XVII в. Сегашният монументален манастир е започнат през 1605 г. и завършен през 1653 г. по проект на йезуитския архитект Джузепе Валериано, тъй като Де Розис е извикан обратно в Рим, за да построи Collegio Romano.По същото време се обмисля и изграждането на още една църква, като е решено тя да бъде разположена от лявата страна на двора, симетрично на Aula Magna, която ще бъде построена от дясната страна. Новата постройка, която по-късно ще бъде наречена "Църквата на стария Исус", е построена между 1614 и 1624 г. по проект на йезуита Пиетро Провади, който довършва и манастира, завършен от отец Агацио Стоя и окончателно осветен през 1632 г.[1].Йезуитската компания планира значителна по мащабите си работа, в която освен вярващите с техните дарения участват и две благороднически фамилии, за което свидетелстват две плочи в чест на дарителите, а именно тази на Роберта Карафа ди Стиляно (от 1583 г. и поставена на портала) и тази на Чезаре дел Понте (от 1653 г. и изработена от Козимо Фанцаго). Последната плоча се намира в двора и може да бъде разпозната по мраморния герб, върху който е гравиран надпис на латински език:(LA)"CAESARIS DEPONTE FILII GYMNASIIUM A FUNDAMENTIS AD CULMEN BONIS PATERNIS EXTRUXERUNT MDCV. SOCIETAS JESU GRATI ANIMI MONUMENTUM POSUIT.ANNO DOMINI MDCLIII " (EN)"Синовете на Чезаре Де Понте, със стоката на баща си, построяват гимназията от основите до покрива през 1605 г. Обществото на Исус с благодарност поставя паметника.1653 г. "По-късно реставрационните работи са извършени от Козимо Фанцаго между 1630 и 1654 г. (входният портал на колежа, порталите на монументалния двор, главното стълбище, както и работата по църквата "Джезу Векио"), Джовани Доменико Виначи между 1671 и 1688 г. (параклисът и главната фасада на църквата) и Дионисио Лазари (трапезарията и библиотеката). Когато през 1767 г. йезуитите са прогонени от Кралство Неапол, Фердинанд IV Бурбонски с Прагматичния закон De Jesuitis от 25 март 1768 г. създава "обществени училища" в бившата йезуитска фабрика и нарежда тя да се нарича Дом на Спасителя. През 1770 г. владетелят основава и Кралския пансион "Спасител" с праматика "De regimine studiorum". Работата по адаптацията е извършена между 1768 и 1769 г. от Марио Джофредо, а след това от Фердинандо Фуга. През 1799 г. Кралският пансион на Спасителя е закрит и отчасти използван като болница за руските войски. През 1807 г. то става кралски колеж и с указ от 28 февруари 1812 г. е издигнато в ранг на лицей. На 25 октомври 1860 г. с диктаторски указ Лицеят е премахнат, а помещенията му са присъединени към другите площи, заети от университета. След кратко прекъсване, в което се завръщат йезуитите преди повторното им изгонване от Неаполитанското кралство, университетът се установява окончателно в комплекса по заповед на Жозеф Бонапарт. Именно през тези години на френско господство в монументалното селище са извършени впечатляващи работи под ръководството на Стефано Гасе, в ролята му на официален архитект на Кралския университет[1].Монументалната кула (Cortile delle Statue)През 1865 г. в монументалния двор са поставени редица статуи и бюстове на прочути мъже (Пиер деле Виня, Томазо д'Акино, Джордано Бруно, Джовани Батиста Вико, Джакомо Леопарди, Карло Троя, Луиджи Сетембрини, Франческо де Санктис, Бертрандо Спавента, Антонио Тари, Луиджи Палмиери, Салваторе Томази, Франческо Фиорентино), откъдето идва и името, с което е известен Дворът на статуите.Монументалната кула има квадратен план и е заобиколена от портик, оформен от пиластри в тоскански стил пиперно, на които пиластрите от същия порядък се повтарят по вътрешните стени на сводовете. Над него се намира открита галерия с балюстрада, характеризираща се с мраморни бюстове, които напомнят за статуите отдолу, втори етаж и мецанин.
