Спектакълът е меко казано внушителен, а непосредствената препратка към бретонския цикъл за крал Артур и "меча в камъка" подсказва, че приликата не е случайна.Галгано е млад рицар, роден през 1147 г. на няколко километра от Сиена. Легендата разказва, че една нощ на Галгано се явил архангел Михаил и го превел през тесен и непроходим път до хълма Монтезиепи, където накрая бил посрещнат от дванадесетте апостоли пред храм с кръгла форма. Галгано изтълкувал това видение като знак на божествената воля. Малко по-късно той щял да превърне това изолирано място в място на своя нов и окончателен дом на отшелник: отишъл на хълма Монтезиепи, захвърлил рицарската си роба и забил меча си в една скала, за да направи от нея кръст. Този меч е все още там, вече повече от осемстотин години, като символ на нетленното обръщане.Освен удивлението и очарованието, които предизвиква, тази необикновена реликва има и друг, може би още по-привлекателен аспект: възможността митът за "меча в камъка", известен с това, че е свързан с бретонската сага за крал Артур, всъщност да се е родил в Тоскана, да е бил пренесен оттам във Франция и след това да е бил присаден в артурианския цикъл. Няколко фактора правят тази хипотеза правдоподобна: както цистерцианското абатство, така и параклисът, посветен на Галгано, са в епохата на откриването на предполагаемата гробница на Артур в Гластънбъри - откритие, което е имало голям отзвук в цяла Европа.Остава да разберем дали тези монаси са "наложили" отзвука от митичните действия на Артур в Тоскана и дали следователно жестът, направен от Галгано, е искал да подражава на артуровия, повторен, макар и в обратна посока, или по-скоро не са пренесли в Бретан образа, роден на брега на Тиренско море, в сърцето на Тоскана.Остава фактът, че поне в Европа, доколкото ми е известно, има само един меч в камъка.
