През летните нощи, особено през август и по повод на Персеидите, Монте Буска се превръща в идеалното място за наблюдение на падащи звезди. Но това не е всичко: тук се намира и най-малкият вулкан в Италия - романтична атракция, която привлича стотици посетители, обичащи природата. За вулкана се конкурират общините Тредоцио и Портико, но любителите на тази природна красота го смятат за обект на световното културно наследство още преди ЮНЕСКО да го обяви официално.През летните нощи периметърът около вулкана е окупиран от десетки и десетки хора, особено младежи, привлечени от многогодишния огън, който излиза от земята на върха на едно възвишение, заобиколено от ниви, на 50 метра от провинциалния път Монте Буска, географски в община Тредозио, но с каптирани извори в лежащата под него гора в община Портико.Някои младежи от Романя разказват, че са дошли от едно село в района на Форли, заедно с приятелите си от Рим, за да станат свидетели на този магически природен спектакъл, който оставя всички без думи. През деня семейства с деца разстилат одеялата си на тревата на полето, готови за пикник.Но откъде идва метанът, който излиза от земята? Първите документирани сведения за вулкана датират от XVIII в., когато тогавашният генерален абат на Камалдоли, който преподавал физика в университета в Пиза, дошъл на мястото, проучил "разливането на битуминозен материал" и написал разказ: "I Fuochi di Querciolano", от името на енорията, в която се намирали пожарите (община Портико). Когато през 1935 г. Италия е подложена на санкции, Agip, по нареждане на Бенито Мусолини, прави сондажи за добив на газ, започвайки каптажите, така че заводът е открит от Дуче на 20 юни 1939 г., с големи надежди за енергийна автаркия. Но през лятото-есента на 1944 г. съюзниците бомбардират газопровода на Готическата линия и газът изтича в полето, образувайки най-малкия вулкан в Италия.Въпреки че историята не е толкова романтична, колкото фантазията, огънят, който се издига от земята в летните нощи на Монте Буска, продължава да очарова очите на посетителите, а планината Фалтерона, лежаща на върха на Апенините във формата на египетска мумия, наблюдава отдалеч. В ясен и спокоен ден погледът на посетителя, насочен към равнината и Адриатика, може да зърне морето, небостъргача на Чезенатико и трите крепости на Сан Марино.
