На полуостров Соренто се отглеждат високо ценени ядки. Ядките са средно големи, с правилна овална форма, заоблена основа и леко заострен връх, с тънка черупка с цвят на светла канела. Ядката е лека, обемна, нежна, хрупкава и с приятен, деликатен вкус.В миналото в този район орехът е растял в симбиоза с маслинови дървета и лозя по терасите на хълмистите райони, докато в равнините е бил свързан с цитрусовите плодове. Връзката му с територията е древна: орехите в Соренто са били отглеждани и ценени още от римляните. За това свидетелстват останките от вкаменени орехи и овъглени дървета, открити в Херкулан, както и картините, изобразяващи орехи, открити във Villa dei Misteri в Помпей. Днес тази връзка е отразена и в имената на някои населени места и улици: градчето Пиано ди Соренто, например, е известно и с името Каруотто, от гръцката дума charouon, която означава орех.Събирането на реколтата (bacchiatura) се извършва от септември до края на октомври, в зависимост от района: ядките се избиват с дълги кестенови пръчки или се качват на дърветата. Орехите се продават пресни, току-що набрани, или се сушат на стелажи на открито.Има много типични за крайбрежието рецепти, в които се използват като съставка: сосове, спагети с орехи, не забравяйте сладкарските изделия (бисквити, нуга, парфета) и известния ликьор, наречен nocino или nocillo. Орехите от Соренто са любими на сладкарите заради органолептичните си качества, но също така и защото ядката, за разлика от други сортове, може лесно да се извлече цяла.Реколтата се събира между септември и октомври
