Поръчаният му Форо Каролино е трябвало да бъде паметник в чест на владетеля Шарл Бурбонски. Работата продължава от 1757 г. до 1765 г., а резултатът е голям полукръг, допирателен към арагонските стени, който включва от север Портата от XVII в., а от юг обгражда църквата "Сан Микеле". Сградата, с двете си характерни извити крила, разполага с двадесет и шест статуи, представящи добродетелите на Шарл в горната част, и ниша в центъра, в която би трябвало да се помещава статуя на владетеля, както и часовникова кула от по-късна дата; понастоящем това е входът на националния пансион "Виторио Емануеле". В центъра на площада се издига голяма бяла статуя на Данте Алигиери (от 1871 г., дело на Тито Анджелини), която сега е поставена между прозорците на изходите на линия 1 на метрото. Площадът е препроектиран, обновен и пребоядисан именно при приключването на работата по метрото през 2002 г.
