Незавършена, тя несъмнено е най-сърцераздирателната творба на скулптора. Това е последната творба, която той създава до няколко дни преди смъртта си на 89-годишна възраст. Микеланджело я започва 12 години по-рано, около 1552 г., след което я изоставя. Когато я подновява през 1563 г., той пречупва първото тяло на Христос - от тази първа версия все още имаме една ръка, отделена от основния блок - за да го издълбае с възвишена интуиция в самото тяло на Девата, сякаш тя трябва да го породи наново, за да му даде духовната смърт. Оттук и пълното и трогателно сливане на майката и детето, при което изглежда почти невъзможно да се каже кое от двете носи другото. Пиета Ронданини е забележителна не само с дързостта на замисъла си, но преди всичко с пълното си скъсване със строго ренесансовата естетика на римската Пиета. Разделени от повече от половин век и намиращи се на двата крайни етапа от живота на художника, двете творби напомнят и се допълват взаимно. От едната до другата, от светлото спокойствие на първата до патетичната голота на втората, ни се предлага с рядка плътност дъгата на едно съществуване, завладяващото пътешествие на един необикновен гений, който радикално преобразява човека с дълбока вяра и художника визионер.Творбата е изложена в миланския замък Сфорцеско
