Историята на площада започва през втората половина на XIV в., когато князете на Савойско-Ахайската империя решават да разрушат блоковете в съседство със замъка и градските стени, създавайки представителна зона, използвана за династични събития.Това пространство се превръща в "площад" едва в края на XVI в., благодарение на работата на архитектите Асканио Витоци (1587 г.), който подрежда западното крило с аркадни сгради, Амедео ди Кастеламонте и Филипо Джувара.Последният реализира от западната страна на площада монументалната фасада, съпоставена със замъка (1718-1721 г.), и павилиона за остензията на Светата плащеница, демонтиран през Наполеоновата епоха и заменен от портата на Пеладжио Палаги пред Кралския дворец (известна като Диоскури, 1835-1842 г.).В центъра се издига Палацо Мадама, древният замък, от който идва името на площада, заобиколен от три паметника: пред фасадата - този, посветен на знаменосеца на сардинската армия (дело на Винченцо Вела, 1857-1859 г.), на юг - на рицарите на Италия (Пиетро Каноника, 1923 г.), а на изток - на Емануеле Филиберто, херцог на Аоста (1937 г., по проект на Еудженио Барони).
