Позитано

Предполага се, че името на Позитано произлиза от легенда.Казват, че картината на Мадоната се намирала на борда на турски кораб, който заседнал в морето, докато капитанът не чул глас, който шепнел "posa, posa". Картината била хвърлена в морето и жителите на Позитан я намерили на мястото, където сега се намира църквата, като разбрали, че Девата е избрала техния град за свой дом.Гърците и финикийците често посещавали територията на днешен Позитано, но може би само за да търгуват с местните жители или да се снабдяват с провизии.Римляните, от друга страна, винаги търсещи очарователни места, където богатите класи да практикуват "otium", построяват вила на днешния Голям плаж (Spiaggia Grande) и се разказва, че император Тиберий, който нямал доверие на жителите на Капри, от които се страхувал, че ще го отровят, изпратил трирема да купи брашно от мелница в Позитано.От Средновековието обаче идва друга версия на името, която се отнася до картина, почитана от жителите на Позитано: "Мадоната от морето".Предавана от поколение на поколение традиция разказва за картина на Майката на Христос, качена на кораб на "неверници". След дълго поклонение корабът пристигнал край бреговете на Позитано и спрял въпреки всички човешки опити, направени от изумените моряци. Според историята това било самото свещено изображение, което с вик "Posa, posa"наредил на екипажа да го остави на плажа, за да могат местните жители да го почетат.С падането на Римската империя започва мрачен период, за който се знае малко поне до IX в., когато Република Амалфи става уважавана морска сила и Позитано става част от нейната територия, ползваща се от предимствата, които предлага морската търговия. Тънката конкуренция между градовете Амалфи и Позитано се проявява в историческия спор за родното място на Флавио Джоя, митичния изобретател на компаса, за което претендира всеки от двата града.Нормандското завладяване на териториите на Амалфи и загубата на тяхната автономия, както и последвалите набези на сарацински пирати, съвпадат с период на упадък и нестабилност, когато над населението надвисва рискът да бъде продадено като роб на пазарите в Северна Африка. По това време и по заповед на вицекраля Пиетро да Толедо са построени наблюдателните кули, които все още се намират в района на Fornillo la Trasita и SpondaПрез XVI и XVII в. гладът, морът и приливните вълни измъчват тази община, като предизвикват значително обезлюдяване.През XVIII в. нещата започват да се подобряват, за което свидетелстват многото късни барокови вили, а градът става любима дестинация за големите обиколки, които предприемат наследниците на богатите европейски семейства. След като става резиденция на много важни художници, Позитано е увековечен в много техни творби и става известен по целия свят.