Пътят от Трапани до Марсала, заобикалящ лагуната, в която се намира Мозия, е осеян със солници, от които се открива красива гледка: водните пластове, разделени от тънки ивици земя, образуват неправилна и многоцветна шахматна дъска. Понякога в средата се вижда силуетът на вятърна мелница, напомнящ за времето, когато тя е била един от основните инструменти за изпомпване на вода и смилане на сол. Спектакълът е още по-впечатляващ през лятото, по време на жътва, когато розовите оттенъци на водата в различните басейни се засилват, а най-вътрешните, вече пресъхнали басейни, блестят на слънцето.Древна история - експлоатацията на крайбрежната зона между Трапани и Марсала датира от времето на финикийците, които, осъзнавайки изключително благоприятните условия, засаждат там басейни за добив на сол, която по-късно се изнася в целия средиземноморски басейн. Това е началото на системната експлоатация на тази част от сушата, окъпана от плитки води и характеризираща се с често високи температури и климатични условия (преди всичко вятър, който благоприятства изпарението), особено подходящи за добив на този ценен елемент, необходим за човешкия живот.
