Сулмона - градът на захаросаните бадеми

Захаросаните бадеми се произвеждат в Сулмона още през Средновековието, но те не се наричат "confetto", а "confettura" - термин, с който се обозначават, наред с другото, белени бадеми и орехи, намазани с мед. Те са споменати от Бокачо в "Декамерон", а в други документи на прочути историци от онова време вече се споменава обичаят да се използват и хвърлят захаросани бадеми върху младоженците по време на сватба. През XV в. монахините Клариси от манастира Санта Киара в Сулмона правят първите малки китки от захаросани бадеми, като ги увиват в копринени конци, за да отдадат почит на благородничките, които ще се омъжват. През XVII в. захаросаният бадем, който придобива вида и съставките, които познаваме днес, се превръща в луксозен продукт поради скъпотията и недостига на суровината - захар, която се внася от чужбина. Той е бил желан подарък за принцовете и епископите, единствените, които са можели да си позволят да ядат захар на воля. Само на празника Успение Богородично, 15 август, по време на джулая, градският магистрат, заедно с други благородници, поставял каруца, от която хвърлял захаросани бадеми на хората. Още през 1846 г. Сулмона се гордее с около 12 фабрики за захаросани бадеми, които са толкова известни и ценени, че се изнасят в цяла Италия. Това, което прави "Confetto di Sulmona" уникален, е както изключителният патент за обработка, който позволява на захарта да се прикрепи към бадема или друга съставка, без да се добавят нишестета и брашна, така и най-вече великолепната изработка. Тези, които идват за първи път в Сулмона, са очаровани от множеството кошници, пълни с цветни и различни по форма бадемови цветове, които многобройните занаятчийски магазини в центъра на стария град излагат пред очите на туристите. Трудно е да останете безразлични към пшеничен кочан, гроздов стрък или теменужка с аромат на захар и бадеми. Освен това всеки празник или специален повод си има своето confetto: светлосиньо или розово за раждане, червено за дипломиране, сребърно и златно за годишнини от сватбата и др. Говори се, че няколко часа преди смъртта си Джакомо Леопарди пожелал да хапне "Confetto Cannellino di Sulmona", което оттогава е придобило благородното наименование "di Leopardi".